image-ham

Моят анализ на “Дамата с хермелина” — Да Винчи

“Дамата с хермелина” е гордостта на замъка Чарториски в Краков, ако не се лъжа.
Виждал съм я в гостуваща изложба в Сан Франциско.
Искам да ви обърна внимание на някои специални детайли:
Пръстите на дамата— тези свръх изящни, почти невидимо удължени пръсти си “ пасват” с муцунката на хермелина по особен начин, защото в тях има нещо ДЕЛИКАТНО хищно.
Изражението на лицето е благородно и замислено, тя е любовница на херцог Сфорца и изгубената девственост е загатната с кървавия тон на разтворения, като разкъсан ръкав.
Леонардо обича да ни поставя такива загадки— той е и мисъл, и чувство, и архитектура— но над всичко ОГРОМЕН ХУДОЖНИК. И в цветовете, и във формите— и най- вече в тяхното изключително ЕДИНСТВО!Така те притеглят в тихата си магия, че колкото повече оставаш с него, толкова повече красота откриваш… Сигурен белег на гения! Поклон!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

Кандински

За Кандински

Великолепно е казано за него: “да не е изобразяващо изкуство — да е свободно от това”. Съжалявам, че не съм го измислил аз.
Това може да се разглежда и като съществена дефиниция на абстрактното изкуство.
Обърнете специално внимание на композициите: фигурална и цветова
( англосаксон – ската школа, а оттук и американската не говори за цветова композиция— само за цвят и композиция, но голяма част от европейската — да!)
Цветът е цвят и формата е форма при Кандински, не като зрелия импресионизъм на Моне.
Но претендира за музикално “ звучене”— в абстрактен смисъл, разбира се…
Доколко е успял — си отговорете сами, съветвам. За всекиго е различно!
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков, 2021)

sekstinskata-kapela

Scuola di Atene

“Това е прочутата stanza di Raffaello в съседство (относително казано) на Сикстинската капела на Микеланджело в музея на Ватикана.
Това, което е за учудване е размерът й, много по- МАЛЪК отколкото си мислех.
Обърнете специално внимание на фигуралната композиция, приятели— разбира се изящно съчетана с цветовата.
Това, което поразява в пластично отношение е абсолютната СИМЕТРИЯ на движение и покой, едновременно! Така че, движението изглежда замръзнало, а покоят е ДИНАМИЧЕН. Мога да ви разказвам с часове за отделни елементи, за вътрешния баланс, за “златното сечение” на много места— и пак няма да изчерпим всичко.
Никой освен Рафаело Санцио не успява да постигне това така блестящо— нито Да Винчи, нито Микеланджело.
В известен смисъл Рафаело в пластично ЖИВОПИСНО отношение се явява върхът на зрелия Ренесанс—или късния, както го наричат някои изкуствоведи.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)”

karavago

“Вечеря в Емаус”— Караваджо

“Изключителна картина— вникнете в огромното изящество на цвят, РЕАЛИЗЪМ и контрасти! Наслаждаваме се на врязващите се форми и цветове.
Да проследим някои от ярките тонове: блестящата покривка на масата се подсилва от белите цветове от двете страни— никак не е случайно бялото, което “свети “ на ръкава на слугата, изправен край възкръсналия Исус. Нито е случайна цветовата композиция на червените тонове. Цветът на кръвта.
Караваджо, като връх на Барока, идва много след Ренесансовата живопис, вече Христос е напълно земен, от плът и кръв— дори пращящ от здраве. От една страна това упражнява силно ПЛАСТИЧНО въздействие, а от друга материализира усещането ни, че Той е наистина жив, възкръснал.
Всичко е живо и ДИНАМИЧНО! Вижте жестовете на двамата Исусови ученици— ще изскочат едва ли не извън рамката на картината.
Имаш чувството, че е театрална сцена( типично Бароково), но светлината никъде не моделира сама по себе си цветове и фигури, въпреки рязко очертаните сенки и свeтлосенки
( chiaroscuro)—както е при Рембранд, при него светлината моделира всичко. Рембранд ще дойде малко по- късно и ще заеме друго място в световната история на изкуството…
Що се касае до Караваджо, тази му картина е една от “перлите” на Националната галерия в Лондон— изследвал съм я много пъти, включих я в поредица от лекции с участници в музея, съзерцавал съм я много… и пак не мога да й се наситя.
И при възможност, бих ви говорил още много за детайлите, за нюансите…за тази всепоглъщаща ВЪТРЕШНА енергия на движението.
Това е магията на гения Караваджо!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021г.)

rose

РОЗОВИ РОЗИ

“Искам да ви обърна внимание, скъпи приятели на някои от тайните на Винсент тук. Привидно изпълнени с тъга и навяващи тъга, благодарение на чудното ТОНАЛНО и ФИГУРАЛНО съчетание, тези рози проникват в душата и остават трайно в нас.
Цветово погледнато, всичко е в хармонията на преливащите се тонове, контраст и взаимно допълване. Тук нямаме характерното за много негови картини ОСТРО съпоставяне на комплиментарните червено и зелено. Вместо това Ван Гог осъществява ПРЕЛИВАНЕ на тонове, с което постига необходимата мекота на контраста.
От друга страна обаче деликатната донякъде ЕКСПРЕСИЯ на формата в този натюрморт се врязва в съзнанието на зрителя завинаги. Отново съзираме силното влияние на японската гравюрност в живописта им—изследвал съм го в много музеи и галерии по света…
И още нещо: вижте фигуралния контраст на ЗАКРЪГЛЕНОСТ в розите спрямо ОСТРОТАТА в листата. Налице е своеобразно
движение и контра- движение. Така Винсент реализира още по- голям ДИНАМИЗЪМ в натюрморта си, който се врязва завинаги в съзнанието ни— въпреки, а може би и поради придружаващата ТЪГА!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

bulgaria-v

в. “България сега”

Скъпи приятели,
щастието е пълно, когато е споделено!
Днес ми изпратиха новия брой на в. “България сега”- издаван в Чикаго. Това е най- престижният и четен форум на българите в САЩ и света. В подробен материал е отразена моята биография, има едно важно есе- анализ за Климт и други художници, както и няколко стихотворения.
За мен е голямо удоволствие да споделя всичко с вас!

Към статията новия брой на в. “България сега”- издаван в Чикаго >>

image-apr

Картина на стаята на художника в Арл, в южна Франция

“Вижте, моля, как работи с комплиментарните червено и зелено, особена смелост!
Всичко е “изкривено” като форма, дори там където не личи на пръв поглед.
Всичко: масичката, столовете, закачалката, леглото, рамката на прозореца, вратите, дори рамките на картините— ако се взрете внимателно…
Тази деформация подсилва яркостта на комплиментарните цветове и се “ врязва” в съзнанието на зрителя по начин по който другите художници навремето не могат да постигнат.
Нещо повече, създава се особен динамизъм и едва ли не движение и картината оживява при цялата си “кривост”— или може би ПОРАДИ нея.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

КОНКУРС 2021 ОБЯВЛЕНИЕ

Сдружение „Професор Бързаков“

обявява за трета поредна година ежегодния международен конкурс за разказ, стихотворение, есе, пиеса или книга
на постоянната тема “ Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина“.

Дават се две парични награди от: 700лв и 300лв; няколко отличия или грамоти за участие.

Всеки автор може да участва само с един материал в жанр по избор.

Наградата се печели еднократно, от живи автори.
Наградите се определят единствено на базата на принадлежност по темата и художествено майсторство.

Постъпленията за Конкурса се приемат най-късно до 01 ноември 2021 г. – на електронен адрес : professorbarzakov.konkurs@abv.bg

Наградите и отличията се обявяват до средата на месец ДЕКЕМВРИ.

Моля, следете страницата на Сдружението във Facebook!

Желаем ви кураж!

Успех!

image

Един интересен пейзаж на Крос и моят анализ

Henri- Edmond Cross

“Приказен постимпресионист — във всеки един смисъл! Обърнете внимание на оригиналния му пойнтилизъм— създава вътрешно движение на вибрационни кръгове. В не малка степен това се дължи на ЦВЕТОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ. Един от най- големите майстори на цветовата композиция в края на 19 век. Парадигмата на модернизма от 20 век не е още налице при него. Това ще видим малко по- късно при Матис( картините му от 1905).
Затова чудесния Крос си остава постимпресионист.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

167562731_4340371915991447_4555547005982443640_n

Един пейзаж на Ван Гог

“Обърнете внимание, приятели мои, на картината: пейзаж с кипариси. В цялата картина личи как Ван Гог изстисква директно боята от тубата — на много места— и така осъществява “ релеф в плоскостта”.

Гениално, нали?

А това небе е безумно— няма такива облаци в действителността на живота.
Тук, обаче, се касае за една друга реалност— тази на окото, на художника.
Ето я реализацията — в една абсолютно различна парадигма— на онзи принцип, на който далечен предтеча се явява Пармиджианино, 400 години преди Винсент—със своите неестествени пропорции и размери.
“Реално в една картина е само онова, което е реално за окото”— е концепцията , която изнесох в лекциите си по света, като прозрение относно не само картините на Пармиджианино, но и цялата модерна и съвременна живопис на 19, 20 и 21 век.
Така че, при Ван Гог, както и при Сезан, и цялата група постимпресионисти, имаме налице това, което наричам
“ измислена” реалност (invented reality). По- истинна от истинската . Просто … не можеш да не го обичаш!!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)