Биография

Иван Бързаков е роден в София на 13.12.1942 г. Първо следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Само на 23, той е най-младият редактор в света на двутомника, издаден на над 80 езика, „Винсент Ван Гог : Из писмата на художника до брат му Тео“ (издателство „Български художник“), превод от немското издание „Als Mensch unter Menschen“, със справки от различни френски и английски издания на писмата. На 25 г., заедно с Емил Панов, превежда от немски за 10 дни пиесата на Бертолд Брехт „Дните на комуната“, която веднага след това се играе в Народния театър „Иван Вазов“. През 1972 г. работи като асистент режисьор на Рангел Вълчанов във филма “Бягство в Ропотамо”. Изявява се като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“.

През 1976 г. работи като хонорован преподавател по английски в eксперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедична система на д-р Георги Лозанов. Класът на Иван е избран за образец на този метод в началното образование. Тогавашният нглийски министър на образованието Фред Мъли гостува в класа на Бързаков и е много впечатлен от неговите експерименти, което изразява в свое писмо с по-късна дата. Същата пролет BBC в документален филм за България (режисьор Дейвид Лойд) заснима кратък очерк за учения иноватор д-р Лозанов и Бързаков като “моделен” учител в неговата експериментална система.

Не можейки да понесе гнета на тогавашното потисничество, което прониква във всички сфери на живота, Иван решава да емигрира на всяка цена, дори с цената на живота си. Това е за втори път след неуспешен опит през септември 1961 г. в зоната на южната ни черноморска граница с Турция. На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в бурното и наситено с акули Адриатическо море. След пребиваване в емиграционните лагери за бежанци, на 31 март 1977 г., Иван реемигрира в САЩ.

1977-1978 г. продължава следването си в New York City University (CUNY). Между 1978 и 2003 г. той изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети, корпорации и престижни клубове в САЩ, Канада, Западна Европа (Франция, Германия, Швейцария, Англия), Русия, Мексико, Венецуела, Бразилия и още в редица други страни на пет континента: Япония, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Хон Конг, Фиджи, Уругвай, Аржентина.
В 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско и Новато, Калифорния, Международен институт за нови методи в образованието, Barzak Educational Institute International (до 2020). През 1980-1982 г. създава системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни.

В 1985 г. Иван Бързаков защитава двоен докторат: по теория на образованието и психология. В 1988 г. Образователната Комисия на Калифорнийския Сенат предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning® – нереализиран, за съжаление, единствено по бюджетни причини. През 1989 г. Бързаков е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer, присъждана само на личности, създали метод или идея с „доказано световно значение“. В 1996 г. Министерството на здравеопазването на България и Лигата на хипертониците избира ОПТИМАЛЪРНИНГ® за национална програма за редукция на стреса и трансформиране на отрицателните емоции в творческа енергия. През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изящните изкуства (живопис и скулптура) – и за ускорено развиване на мисловните връзки в цялостната житейска дейност – AOLIA (Accelerated OptimaLearning In Art). Между 2004 и 2009 г. той обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-престижните в изкуството музеи на Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Мюнхен, Амстердам, Мадрид, Мексико, Буенос Айрес и Сан Франциско (www.optimalearning.net). Повече от 20 книги на няколко езика споменават за драмата на живота му и значението на OptimaLearning®. Иван Бързаков говори осем езика, пише поезия на пет.

Дълбоко съчувстващ на страданията си в родината и по света – както до 1989 г., така и сега, той написва и издава за по-малко от година поетичната книга “Яростно в скръбта” (София, Работилница за книжнина “Васил Станилов“, 2009), второ съкратено електронно издание – LiterNet, февруари 2010 и трето преработено издание през 2014. Пълното издание се състои от 63 стихотворения, от които 59 на български и четири, сътворени оригинално на други езици: английски, руски, френски и полски. Последните страници на книгата съдържат вдъхновени мисли за същността на поезията и изкуството.

През октомври 2011 г. той издава втората си поетична книга – „В съня над пропастта“ (издателство „Сиела“) и преработено издание 2015. През 2013 излиза от печат третата книга поезия и есеистика „Лумнали огньове“ (издателство „Сиела“). В момента Иван подготвя четвърта книга.

Иван Бързаков е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите писатели. Основател e на Сдружението „Професор Бързаков“, което ежегодно провежда международен литературен конкурс за разказ, стихотворение, есе или книга на тема „Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина“. Поради темата си този конкурс е уникален в цяла Европа, доколкото ни е известно и по света.

(Вижте сайта:
https://ivanbarzakov.com/конкурс/

Както и страницата на Сдружението, където можете да намерите редица важни есета и статии за видни художници, композитори, писатели и други:
https://www.facebook.com/sdprogbarzakov/
)

Заради особено високите художествени достойнства на книгите си, през март 2020 г., Иван Бързаков е номиниран за осми път за Нобеловата награда за литература от Шведската академия – по-малко от 11 години от публикацията на първата си книга в края на 2009 – доколкото ни е известно, уникален случай в световната литература.