Иван Бързаков е роден в София на 13.12.1942 г. Първо следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Само на 23, той е най-младият редактор в света на двутомника, издаден на над 80 езика, „Винсент Ван Гог : Из писмата на художника до брат му Тео“ (издателство „Български художник“), превод от немското издание „Als Mensch unter Menschen“, със справки от различни френски и английски издания на писмата. На 25 г., заедно с Емил Панов, превежда от немски за 10 дни пиесата на Бертолд Брехт „Дните на комуната“, която веднага след това се играе в Народния театър „Иван Вазов“. През 1972 г. работи като асистент режисьор на Рангел Вълчанов във филма “Бягство в Ропотамо”. Изявява се като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“.
През 1976 г. работи като хонорован преподавател по английски в eксперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедична система на д-р Георги Лозанов. Класът на Иван е избран за образец на този метод в началното образование. Тогавашният нглийски министър на образованието Фред Мъли гостува в класа на Бързаков и е много впечатлен от неговите експерименти, което изразява в свое писмо с по-късна дата. Същата пролет BBC в документален филм за България (режисьор Дейвид Лойд) заснима кратък очерк за учения иноватор д-р Лозанов и Бързаков като “моделен” учител в неговата експериментална система.
Не можейки да понесе гнета на тогавашното потисничество, което прониква във всички сфери на живота, Иван решава да емигрира на всяка цена, дори с цената на живота си. Това е за втори път след неуспешен опит през септември 1961 г. в зоната на южната ни черноморска граница с Турция. На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в бурното и наситено с акули Адриатическо море. След пребиваване в емиграционните лагери за бежанци, на 31 март 1977 г., Иван реемигрира в САЩ.
1977-1978 г. продължава следването си в New York City University (CUNY). Между 1978 и 2003 г. той изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети, корпорации и престижни клубове в САЩ, Канада, Западна Европа (Франция, Германия, Швейцария, Англия), Русия, Мексико, Венецуела, Бразилия и още в редица други страни на пет континента: Япония, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Хон Конг, Фиджи, Уругвай, Аржентина.
В 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско и Новато, Калифорния, Международен институт за нови методи в образованието, Barzak Educational Institute International (до 2020). През 1980-1982 г. създава системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни.
В 1985 г. Иван Бързаков защитава двоен докторат: по теория на образованието и психология. В 1988 г. Образователната Комисия на Калифорнийския Сенат предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning® – нереализиран, за съжаление, единствено по бюджетни причини. През 1989 г. Бързаков е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer, присъждана само на личности, създали метод или идея с „доказано световно значение“. В 1996 г. Министерството на здравеопазването на България и Лигата на хипертониците избира ОПТИМАЛЪРНИНГ® за национална програма за редукция на стреса и трансформиране на отрицателните емоции в творческа енергия. През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изящните изкуства (живопис и скулптура) – и за ускорено развиване на мисловните връзки в цялостната житейска дейност – AOLIA (Accelerated OptimaLearning In Art). Между 2004 и 2009 г. той обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-престижните в изкуството музеи на Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Мюнхен, Амстердам, Мадрид, Мексико, Буенос Айрес и Сан Франциско (www.optimalearning.net). Повече от 20 книги на няколко езика споменават за драмата на живота му и значението на OptimaLearning®. Иван Бързаков говори осем езика, пише поезия на пет.
Дълбоко съчувстващ на страданията си в родината и по света – както до 1989 г., така и сега, той написва и издава за по-малко от година поетичната книга “Яростно в скръбта” (София, Работилница за книжнина “Васил Станилов“, 2009), второ съкратено електронно издание – LiterNet, февруари 2010 и трето преработено издание през 2014. Пълното издание се състои от 63 стихотворения, от които 59 на български и четири, сътворени оригинално на други езици: английски, руски, френски и полски. Последните страници на книгата съдържат вдъхновени мисли за същността на поезията и изкуството.
През октомври 2011 г. той издава втората си поетична книга – „В съня над пропастта“ (издателство „Сиела“) и преработено издание 2015. През 2013 излиза от печат третата книга поезия и есеистика „Лумнали огньове“ (издателство „Сиела“) и ново преработено издание, издателство “РИВА”, 2021. В момента Иван подготвя четвърта книга.
Иван Бързаков е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите писатели. Основател e на Сдружението „Професор Бързаков“, което ежегодно провежда международен литературен конкурс за разказ, стихотворение, есе или книга на тема „Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина“. Поради темата си този конкурс е уникален в цяла Европа, доколкото ни е известно и по света.
(Вижте сайта:
https://ivanbarzakov.com/конкурс/
Както и страницата на Сдружението, където можете да намерите редица важни есета и статии за видни художници, композитори, писатели и други:
https://www.facebook.com/sdprogbarzakov/
)
В 2018 г. поетът Бързаков бе удостоен със Специалната награда на националния литературен конкурс “В полите на Витоша” —за стихотворението си “Мъртвият град”.
Заради особено високите художествени достойнства на книгите си, през март 2024 г., Иван Бързаков е номиниран за дванадесети път за Нобеловата награда за литература от Шведската академия – по-малко от 15 години от публикацията на първата си книга в края на 2009 – доколкото ни е известно, уникален случай в световната литература.