L'église_d'Auvers-sur-Oise

Лудост и величие

На 30 март се ражда този, който ще остане ненадминат в живописта, а и не само там…
За него импресионистът Писаро казва:
“Имам чувството, че този или ще полудее … или ще ни надмине всичките.”
Без да подозира, че Ван Гог ще постигне и двете!
Преди години имах щастието да видя в пинакотеката на Париж една изложба, която изследваше влиянието на японската живопис върху творчеството на Винсент. Картините бяха специално подбрани, повечето от частни колекции. Така се случи, че в три от тях съзрях, не— усетих ЕДНОВРЕМЕННО гения в тоналността на художника и лудостта в мозъка— без това нито за частица да не отнема от величието на достижението му. Не разрешаваха снимки— иначе бих споделил този уникален феномен с вас тук, приятели на изящното.
Но:
Затворете очи и си спомнете най- кривата църква в картините на света— “Църквата в Овер”, която е в музея
Орсе, Париж. Всичко се движи— всички плоскости се движат едновременно една със друга и една КЪМ ДРУГА. Всичко гори, всичко пламти, има линии, които не отговарят архитектурно на постройката, но затова пък допринасят за това безумно движение — извисяване към небесата. Трябва да си немалко луд и още по- голям гений за да го осъществиш. Имах привилегията на младини( 23 годишен) да работя като редактор върху двутомното издание на “ Български художник”— превод от немски на писмата на Ван Гог до брат му Тео( “Als Mensch unter Menschen”). И тогава си дадох сметка, че най- добре може да пише за него един друг безумец— драматургът Антонен Арто. През целия си досегашен живот не намерих по-вдъхновена и проницателна биография за Винсент от монографията на Арто: “ Ван Гог— самоубиецът на обществото”. Не знам дали е превеждана на български, дано успеете да си намерите и прочетете френския оригинал.
Има неща, които се врязват в съзнанието ни за цял живот!
____
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

IvanB

КОЕ СТРУВА—и КОЕ НЕ

Често истински доброжелатели— имам много (кой знае защо?)— ми пожелават от все сърце да ми се даде вече Нобеловата награда по литература. Особено след 9- та поредна Номинация тази година.

Смешно!
Искам да Ви дам един малък, но според мен безценен подарък, а именно: няма нищо на този свят по-важно от СПОКОЙСТВИЕТО НА ДУХА, запомнете, приятели!
Защото знам и съм спокоен, че няма да ми се даде Наградата.
Не защото си нямаме лобита, не защото поезията ми не е “ актуална”, според Западната гилдия— твърде много скръб и болка, и страдание, и изгнание в стихове.
Нито затова, че не е преведена на английски, френски или шведски. И не е издавана в чужбина.
Нито поради стотиците завистници у нас. Когато Тодор Живков се разпоредил на Левчев, като председател на СБП, да номинира Радичков за втори път за Нобел, писателят се оплакал на Атанас Свиленов, че цяла сюрия писатели скочили възмутени. Как можело такъв бездарник като Радичков да номинират за най- голямата награда в света. И няколко даже писали протестни писма до Нобеловия комитет!( Спомняте си вица за дяволите и българския котел в ада, който никой не надзиравал, отвътре дърпали ако някой се опитвал да се измъкне). Не че някой в Швеция е обърнал внимание на тези завистници. Просто не е имало кой да номинира Йордан Радичков за трети път. Знам тази историйка от самия Свиленов, който е редактор на книгите ми, вечна му памет!
Не, не за това е спокоен духа ми.
А чисто и просто….защото не я заслужавам! Та помислете си само: от най- големите ни, от гигантите от всички времена, само Иван Вазов и Пенчо Славейков са номинирани по веднъж—Антон Дончев вероятно два или три пъти и Елисавета Багряна, само тя може би четири или пет пъти. Има още една шепа автори — по веднъж.
Да не изброявам плеадата от наши разкошни поети и белетристи — от всички времена— които не са номинирани даже веднъж. Нито Яворов, нито Дебелянов( който преживе не е издал стихосбирка, понеже не заслужавал още!!!!), нито Елин Пелин или Йордан Йовков, нито Смирненски, нито Димитър Талев… и още колко много!
Та Иван Бързаков! Доста смешно, нали?
Много е важно да се съпикасваме, поне малко!
И още нещо, лично— не ме тревожи финалната оценка на Шведската Академия, поради спокойствието на духа!
Уилям Фокнър, един от най- големите световни писатели на 20 век, ненадминат и до днес, забравил да каже на любимата си дъщеря, че е станал лауреат на Нобеловата награда. Тя научила за това от издателя му.
И когато го запитала, защо е пропуснал да й каже, писателят отговорил след кратка пауза:
“ Та това ли трябва да определи колко струват книгите ми!”
И това — Уилям Фокнър!
Нямам какво повече да добавя по въпроса. 25 март, 2021

sed_demon

“Седящ демон” на Врубел

“Знаменателен — в цялото европейско изкуство! Безпрецедентен…
Единствен, може би, който съчетава реализма на централната фигура с разчупени
(буквално) форми и конфигурации, които ВИБРИРАТ.
Обърнете внимание в “ Седящ демон” на нещо, за което обикновено не се пише— замисленото, извънредно младо и едновременно носещо скръбта на цялото човечество изражение на лицето. И вътрешното себеразрушение на тяло и устрем. В картините на Врубел, този абсолютен художник- мислител много често присъства и една странна умозрителност, но блестящото му чувство за фигурална и цветова композиция не ти позволява да се отскубнеш от “ демоничния” му чар. Можем да си го обясним само— и то отчасти—с “разкъсващите” го противоречия — дълбоко в душата на твореца. Неизбежно повлиян философски от Фридрих Ницше.

(“Методология на изящните изкуства, музиката и архитектурата”, ©Иван Бързаков)

Autumn_landscape

Ван Гог “ Есенен пейзаж”

ЕСЕНЕН ПЕЙЗАЖ
Една изключително рядка творба на Ван Гог. Обърнете внимание на многообразието от РАЗНОПОСОЧНИ и същевременно уникално обеденинени в цялостно, единно ЗВУЧЕНЕ движения. Доминира сдържаната , едва ли не по “ холандски”цветова композиция— много различна от
импресионистично повлияните творби на Винсент. Познавам картината от музея Кролер- Мюлер в източна Холандия.
Оголеното дърво отпред вдясно се врязва остро в пейзажа, (донякъде подсъзнателно) и съответства на вътрешното безпокойство в психиката на Винсент.
( из “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020– ©Иван Бързаков)

roden_kiss

РОДЕН

Разбира се—велик! Не само гениален като суперлатив, а най- вече като ПРОЗРЕНИЕ, преди всичко като ПРОЗРЕНИЕ!
Вижте в “ Целувката”— този своебразен танц, как това кръстосване- единство на двете тела се врязва в съзнанието ни и ни понася на крилата си към небесата на въображението!
Истински наследник на Микеланджело Буонароти, а чрез него и на древногръцкия Лаокон.
( из” Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020, ©Иван Бързаков)

dali-boy-window

За визията на Дали

Вляво картината на момичето на прозореца е от ранния период на художника— преди да “открие” сюрреализма, познавам го добре.
Дали е на много места, в много музеи и галерии по света, не само в Испания и Франция, но този му период ще видите най- ясно в Мадрид. В музея Рейна София (кралица София), където е и прочутата “Герника” на Пикасо( в друг отдел, но в същия музей).
Обърнете внимание, че при цялата сръчност на Салвадор Дали, няма и помен от ВИЗИЯТА на художника, визията на сюрреализма. Това виждате и в портрета тук— момичето на прозореца.
( “ Методология на изящните изкуства”, ©Иван Бързаков)

5 симфония на Бетовен

Роденият на 16 декември – тази е представата—Лудвиг ван Бетовен!
Не можем, вярвам, да разберем мощта и изяществото на симфониите му, където именно е най- силен композиторът
( независимо редица други блестящи творби: концерти, сонати…)— ако не си дадем сметка за особеното съчетание-контраст между сила в динамиката и музикален лад. Много пъти в лекциите си по
ОПТИМАЛЪРНИНГ по света съм изтъквал силата на КОНТРАСТИТЕ в симфониите на Бетовен. Именно ДИНАМИЧНИЯТ КОНТРАСТ отличава пета симфония от девета.
Не че девета е по- малко красива или по- малко дълбока, напротив!!!
А мнозина музикални колеги са убедени и в тоталното превъзходство на девета симфония.
Но аз говоря тук за друго.
Слушайте, моля, с дясната хемисфера на неокортекса на мозъка, докато следите ЕДНОВРЕМЕННО движението с лявата, “ аналитична” хемисфера— много внимателно!
(Пета симфония, съм “дирижирал” строго АМАТЬОРСКИ с групи участници в семинарите по ОЛ, без инструменти, естествено!)
Ако сте внимателни в слушането- анализ, може би ще откриете
онова необикновено съчетание на “познатото”( familiar)с “изненадата”( surprise)—вече в друг контекст на музикалната фразa.
И още по- важно:
ще си дадете сметка за изключителната роля на динамичния контраст в гениалната симфония на Бетовен.
И защо именно и немските радио предавания по времето на Хитлер използваха пета симфония за моблизация на войнственост, а и радиопредаванията на Чърчилова Англия са започвали( така ме информират, не съм бил роден)— с петата симфония на немския музикален гений.
Заради силата на тържеството, силата на победата над хитлеризна. С което Чърчил е искал и да внуши: “ Не воюваме срещу немците въобще, воюваме срещу Хиглер и хитлеризна.”
Без динамичната сила и динамична ЯРКОСТ в тази симфония на Бетовен, без непрекъснатия контраст на УДАРНОСТ(impact) и приказно- мелодична НЕЖНОСТ— знам я музикално почти наизуст, като едва ли не диригент— без всичко това не може да се постигне желания ефект, за да мобилизира армия и население.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков, 2020)

За значението на Матис

“Ето гигантът на модерната живопис на 20 век!
Обърнете специално внимание, драги приятели, на играта на ПЛОСКОСТИТЕ!
Пълното отрицание на италианската перспектива на Брунелески и Алберти, която влияе на живописта( а идва от архигектурата) много векове наред.
Трябваше Моне да отвори нова страница, а и да бъде продължен от Ван Гог — и особено от Сезан, върховният предтеча, за да се появяват в началото на 20 век Матис и Пикасо, решително Матис, повече от фовистите, при които в началния си период принадлежи самият Матис— изследвал съм ги по цял свят.
Вижте как при Матис няма никаква орнаментация— не се подвеждайте— всичко е игра на плоскости. И перспективата се постига чрез ЦВЕТА . Това ще видим в изначалната му МОДЕРНА картина на дамата с цветната шапка, собственост на SFMOMA( в Сан Франциско). Гениално!
И е нормално да са предтечи някои от импресионистите
( най- вече Моне), както и преди всичко постимпресионисти те Ван Гог, особено Сезан!
Сезан, който се явява предтеча и на кубизма и то осезателен. И следователно на целия 20 век, след революцията на мосю Моне!
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков)”

Джазото( Dgiazotto)

Знаменателна творба! Джазото( Dgiazotto) в някои издания се среща като Джацото) прибавя орган към оригиналната композиция на Албинони. Тя в в сол минор, но чрез своята “ musical texture” и тържественото звучене на органната музика добива ЦЯЛОСТНО ТЪРЖЕСТВЕНО звучене. И не случайно се използваше в редица Скандинавски страни при погребения или чествания на покойника подобно на нашето опело.
Лично аз и моите колеги в
ОПТИМАЛЪРНИНГ
използвахме Адажиото на Албинони/ Джазото, ( което ви предлага така уместно Вера)— като специален музикален фон( background) с техниката Reading with Music—с някаква СИМВОЛИЧНА историйка или разказ, както и когато резюмираме в края на една лекция главните елементи на съдържанието. При тази своебразна “ техника”, гласът се движи с музикалната фраза, инфлектира, така да се каже с нея, като оркестрираме едновременно и интонация и ритъм. Което помага за много по-силното въздействие на идеята в разказа. Или пък помага за запаметяването на основните елементи в съдържанието на лекцията. Прилагал съм я успешно в повече от 30 държави — с десетки хиляди участници. Неизбежно постига впечатляващо въздействие. Ето защо съм толкова задължен на Албинони и Джазото— и всички мои колеги от
ОПТИМАЛЪРНИНГ са им задължени, знам.
___
“ Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков

Йожен Дьолакроа “ Свободата води народа”

“Ето го големият революционер в началото на 19 век.
Характерно за него, отбележете, е изключителния ДИНАМИЗЪМ, както във фигуралната композиция, така и цветово. Антипод на Енгр, който оглавява школата на
“чистата линия” във Франция.
Това, обаче, което е по- малко известно за тази конкретна картина—и което няма да прочетете в книгите за Дьолакроа — е облеклото на Свободата. Гърдите са разголени и загатват за съблазънта— изцяло в положителен смисъл— която Свободата упражнява върху отдалите й се революционери.
А роклята й (одеждата по- скоро да я наречем) има особени дипли, драперии, които се превръщат едва ли не в част от тялото отдолу и играят ролята на своеобразен визуален КОНТРАПУНКТ.
Това са уроците на гениалния Фидий, единствената оригинална композиция на когото е била вече пренесена от лорд Елгин — от Атинския Партенон в Бритиш Мюзеум в Лондон, няколко десетилетия поне по- рано( когато Гърция е все още под турско иго).
Ето от кого се учи великия Дьолакроа и на движение- единство в драпериите.
Снимал съм скулптурната композиция на Фидий в Лондонския музей от няколко ъгли( женска фигура полегнала в мъжа, и двете са без глави, разбира се).
По този начин, струва ми се— понеже всичко при Дьолакроа е символично— френският художник загатва за традициите на Свободата, още от древна Елада.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020, ©Иван Бързаков)