Роденият на 16 декември – тази е представата—Лудвиг ван Бетовен!
Не можем, вярвам, да разберем мощта и изяществото на симфониите му, където именно е най- силен композиторът
( независимо редица други блестящи творби: концерти, сонати…)— ако не си дадем сметка за особеното съчетание-контраст между сила в динамиката и музикален лад. Много пъти в лекциите си по
ОПТИМАЛЪРНИНГ по света съм изтъквал силата на КОНТРАСТИТЕ в симфониите на Бетовен. Именно ДИНАМИЧНИЯТ КОНТРАСТ отличава пета симфония от девета.
Не че девета е по- малко красива или по- малко дълбока, напротив!!!
А мнозина музикални колеги са убедени и в тоталното превъзходство на девета симфония.
Но аз говоря тук за друго.
Слушайте, моля, с дясната хемисфера на неокортекса на мозъка, докато следите ЕДНОВРЕМЕННО движението с лявата, “ аналитична” хемисфера— много внимателно!
(Пета симфония, съм “дирижирал” строго АМАТЬОРСКИ с групи участници в семинарите по ОЛ, без инструменти, естествено!)
Ако сте внимателни в слушането- анализ, може би ще откриете
онова необикновено съчетание на “познатото”( familiar)с “изненадата”( surprise)—вече в друг контекст на музикалната фразa.
И още по- важно:
ще си дадете сметка за изключителната роля на динамичния контраст в гениалната симфония на Бетовен.
И защо именно и немските радио предавания по времето на Хитлер използваха пета симфония за моблизация на войнственост, а и радиопредаванията на Чърчилова Англия са започвали( така ме информират, не съм бил роден)— с петата симфония на немския музикален гений.
Заради силата на тържеството, силата на победата над хитлеризна. С което Чърчил е искал и да внуши: “ Не воюваме срещу немците въобще, воюваме срещу Хиглер и хитлеризна.”
Без динамичната сила и динамична ЯРКОСТ в тази симфония на Бетовен, без непрекъснатия контраст на УДАРНОСТ(impact) и приказно- мелодична НЕЖНОСТ— знам я музикално почти наизуст, като едва ли не диригент— без всичко това не може да се постигне желания ефект, за да мобилизира армия и население.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков, 2020)

“Ето гигантът на модерната живопис на 20 век!
Обърнете специално внимание, драги приятели, на играта на ПЛОСКОСТИТЕ!
Пълното отрицание на италианската перспектива на Брунелески и Алберти, която влияе на живописта( а идва от архигектурата) много векове наред.
Трябваше Моне да отвори нова страница, а и да бъде продължен от Ван Гог — и особено от Сезан, върховният предтеча, за да се появяват в началото на 20 век Матис и Пикасо, решително Матис, повече от фовистите, при които в началния си период принадлежи самият Матис— изследвал съм ги по цял свят.
Вижте как при Матис няма никаква орнаментация— не се подвеждайте— всичко е игра на плоскости. И перспективата се постига чрез ЦВЕТА . Това ще видим в изначалната му МОДЕРНА картина на дамата с цветната шапка, собственост на SFMOMA( в Сан Франциско). Гениално!
И е нормално да са предтечи някои от импресионистите
( най- вече Моне), както и преди всичко постимпресионисти те Ван Гог, особено Сезан!
Сезан, който се явява предтеча и на кубизма и то осезателен. И следователно на целия 20 век, след революцията на мосю Моне!
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков)”

Знаменателна творба! Джазото( Dgiazotto) в някои издания се среща като Джацото) прибавя орган към оригиналната композиция на Албинони. Тя в в сол минор, но чрез своята “ musical texture” и тържественото звучене на органната музика добива ЦЯЛОСТНО ТЪРЖЕСТВЕНО звучене. И не случайно се използваше в редица Скандинавски страни при погребения или чествания на покойника подобно на нашето опело.
Лично аз и моите колеги в
ОПТИМАЛЪРНИНГ
използвахме Адажиото на Албинони/ Джазото, ( което ви предлага така уместно Вера)— като специален музикален фон( background) с техниката Reading with Music—с някаква СИМВОЛИЧНА историйка или разказ, както и когато резюмираме в края на една лекция главните елементи на съдържанието. При тази своебразна “ техника”, гласът се движи с музикалната фраза, инфлектира, така да се каже с нея, като оркестрираме едновременно и интонация и ритъм. Което помага за много по-силното въздействие на идеята в разказа. Или пък помага за запаметяването на основните елементи в съдържанието на лекцията. Прилагал съм я успешно в повече от 30 държави — с десетки хиляди участници. Неизбежно постига впечатляващо въздействие. Ето защо съм толкова задължен на Албинони и Джазото— и всички мои колеги от
ОПТИМАЛЪРНИНГ са им задължени, знам.
___
“ Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков

“Ето го големият революционер в началото на 19 век.
Характерно за него, отбележете, е изключителния ДИНАМИЗЪМ, както във фигуралната композиция, така и цветово. Антипод на Енгр, който оглавява школата на
“чистата линия” във Франция.
Това, обаче, което е по- малко известно за тази конкретна картина—и което няма да прочетете в книгите за Дьолакроа — е облеклото на Свободата. Гърдите са разголени и загатват за съблазънта— изцяло в положителен смисъл— която Свободата упражнява върху отдалите й се революционери.
А роклята й (одеждата по- скоро да я наречем) има особени дипли, драперии, които се превръщат едва ли не в част от тялото отдолу и играят ролята на своеобразен визуален КОНТРАПУНКТ.
Това са уроците на гениалния Фидий, единствената оригинална композиция на когото е била вече пренесена от лорд Елгин — от Атинския Партенон в Бритиш Мюзеум в Лондон, няколко десетилетия поне по- рано( когато Гърция е все още под турско иго).
Ето от кого се учи великия Дьолакроа и на движение- единство в драпериите.
Снимал съм скулптурната композиция на Фидий в Лондонския музей от няколко ъгли( женска фигура полегнала в мъжа, и двете са без глави, разбира се).
По този начин, струва ми се— понеже всичко при Дьолакроа е символично— френският художник загатва за традициите на Свободата, още от древна Елада.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020, ©Иван Бързаков)