Изключително красивата  картина на Винсент—  “Нощно  Кафе-тераса”. Формите са динамично балансирани, а ярките цветовете светят не по- малко от звездите в нощното небе.  Жълтите навес и сграда образуват  магнетично въздействие със сините тонове наоколо и отсреща.
Обърнете внимание на паважа, който създава усещане за трептене отдолу, а синьото “ движение” отгоре те изтегля в безкрая. Отново имаме налице тази своеобразно “измислена” реалност, но тъй близка до външната, че си спомняш мисълта на драматурга художник Антонен Арто— може би най-проникновения биограф на Ван Гог— че е “ по- истинна от истинската”.

( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2022)

Обърнете специално внимание на фреското, което публикувах тук: “ Триумфът на Галатея”, Рафаело Санцио, вила Фарнезина, която наблюдавах  много пъти в Рим.  Създадена в 1512 г.
Моля, изследвайте ренесансовото тържество. Абсолютната СИМЕТРИЯ на фигурите— както в ДВИЖЕНИЕ( Рафаело е уникален в това), така и в покой. Също така меките тонове в цветовете и преливането им. Как се допълват и как контрастират.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2021, © Иван Бързаков)

Другият холандски колос от онова далечно време…съвсем различен от Рембрандт.
Безкрайно нежен и загадъчен— при него светлината не е никога моделираща (Барокова).
Тя е и вътре, и между предметите. Хем я виждаш ясно, хем е невидима, ангелска.
Вермеер смело използва ултрамарина – за да постигне движение в цветовата композиция.
А във фигуралната е една абсолютна СИМЕТРИЯ на пропорции и сечения, вижте го в картината му : “The Art of Painting” тук.
Създал много малко на брой, по- малко от 40 са известните, този гений е напълно неоценен на времето си. Изследвал съм го навсякъде: и в Ню Йорк, и в Делфт, и Амстердам и другаде—само до частните колекции не се добрах.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

Ето го изключителният гений, геният на гениите в живописта на Испания!
Обърнете внимание, приятели, на КОНТРАСТА в цветовете, съчетан обаче великолепно с фигуралната композиция. Формите остават, заедно с цветовете и светлина( и отражения) в съзнанието по начин, по който живописта не познава преди Веласкес. Всичко е понятно и изглежда свръх реално… и не можеш да отделиш очи от картината. Картина, която без всякаква деформация или акценти се врязва в съзнанието ти и едва ли не те кара да си мислиш, че откриваш света на живописта за първи път. Ето я тази красота в нещата “ сама по себе си”, предтеча на която е италианския гений на Тициан, но тук вече в съвсем различна парадигма на форма и цвят. Музеят “Прадо”, най- голямата концентрация на шедьоври на Веласкес в целия свят, е пълен със съкровища от този ранг.
(“Методология на изящните изкуства”, 2021, © Иван Бързаков)

Изключителен! Не винаги на висотата на гениите, ( в това е трагедията му), но винаги много добър!
Особено забележителни са импресионистични те му творби, както и поанталистичните.
Забележителен усет към колорита, майстор на цветовете. Познавам го от стотици музеи и галерии по света, не само в Париж и Европа като цяло.
Много често те изненадва с шедьоври.
Нему принадлежи прочутата оценка за Клод Моне: “Господин Моне е само едно око, но какво око, Бога ми!”
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)