“Това е прочутата stanza di Raffaello в съседство (относително казано) на Сикстинската капела на Микеланджело в музея на Ватикана.
Това, което е за учудване е размерът й, много по- МАЛЪК отколкото си мислех.
Обърнете специално внимание на фигуралната композиция, приятели— разбира се изящно съчетана с цветовата.
Това, което поразява в пластично отношение е абсолютната СИМЕТРИЯ на движение и покой, едновременно! Така че, движението изглежда замръзнало, а покоят е ДИНАМИЧЕН. Мога да ви разказвам с часове за отделни елементи, за вътрешния баланс, за “златното сечение” на много места— и пак няма да изчерпим всичко.
Никой освен Рафаело Санцио не успява да постигне това така блестящо— нито Да Винчи, нито Микеланджело.
В известен смисъл Рафаело в пластично ЖИВОПИСНО отношение се явява върхът на зрелия Ренесанс—или късния, както го наричат някои изкуствоведи.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)”

Scuola di Atene
Posted in Анализи за изкуствата.