IvanB

КОЕ СТРУВА—и КОЕ НЕ

Често истински доброжелатели— имам много (кой знае защо?)— ми пожелават от все сърце да ми се даде вече Нобеловата награда по литература. Особено след 9- та поредна Номинация тази година.

Смешно!
Искам да Ви дам един малък, но според мен безценен подарък, а именно: няма нищо на този свят по-важно от СПОКОЙСТВИЕТО НА ДУХА, запомнете, приятели!
Защото знам и съм спокоен, че няма да ми се даде Наградата.
Не защото си нямаме лобита, не защото поезията ми не е “ актуална”, според Западната гилдия— твърде много скръб и болка, и страдание, и изгнание в стихове.
Нито затова, че не е преведена на английски, френски или шведски. И не е издавана в чужбина.
Нито поради стотиците завистници у нас. Когато Тодор Живков се разпоредил на Левчев, като председател на СБП, да номинира Радичков за втори път за Нобел, писателят се оплакал на Атанас Свиленов, че цяла сюрия писатели скочили възмутени. Как можело такъв бездарник като Радичков да номинират за най- голямата награда в света. И няколко даже писали протестни писма до Нобеловия комитет!( Спомняте си вица за дяволите и българския котел в ада, който никой не надзиравал, отвътре дърпали ако някой се опитвал да се измъкне). Не че някой в Швеция е обърнал внимание на тези завистници. Просто не е имало кой да номинира Йордан Радичков за трети път. Знам тази историйка от самия Свиленов, който е редактор на книгите ми, вечна му памет!
Не, не за това е спокоен духа ми.
А чисто и просто….защото не я заслужавам! Та помислете си само: от най- големите ни, от гигантите от всички времена, само Иван Вазов и Пенчо Славейков са номинирани по веднъж—Антон Дончев вероятно два или три пъти и Елисавета Багряна, само тя може би четири или пет пъти. Има още една шепа автори — по веднъж.
Да не изброявам плеадата от наши разкошни поети и белетристи — от всички времена— които не са номинирани даже веднъж. Нито Яворов, нито Дебелянов( който преживе не е издал стихосбирка, понеже не заслужавал още!!!!), нито Елин Пелин или Йордан Йовков, нито Смирненски, нито Димитър Талев… и още колко много!
Та Иван Бързаков! Доста смешно, нали?
Много е важно да се съпикасваме, поне малко!
И още нещо, лично— не ме тревожи финалната оценка на Шведската Академия, поради спокойствието на духа!
Уилям Фокнър, един от най- големите световни писатели на 20 век, ненадминат и до днес, забравил да каже на любимата си дъщеря, че е станал лауреат на Нобеловата награда. Тя научила за това от издателя му.
И когато го запитала, защо е пропуснал да й каже, писателят отговорил след кратка пауза:
“ Та това ли трябва да определи колко струват книгите ми!”
И това — Уилям Фокнър!
Нямам какво повече да добавя по въпроса. 25 март, 2021

За безсмъртието

Безсмъртието никога не е в славата или аплодисментите – те са като
разлятата пяна на шампанското, дори и най-доброто.
Нито в това, което може би ще оставиш след себе си – колкото и да те
уверяват почитателите ти.
Безсмъртието, всъщност, е в преодоляване на страха от смъртта.
То е в това, което градиш в живота си, който сега живееш. Стига да си се
отдал беззаветно на свещената Кауза – каузата на родината или
човечеството, беззаветно и до край! Наградата ти е усещането за една
висша реалност, за един висш живот, в който няма смърт.
Левски.
“Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.”
Най- великият българин. Нашата гордост, нашата святост.
Ето как, вярвам, се преодолява страха от смъртта!
Всичко друго е измамно,
Затова безсмъртието е дадено само на малцина.
Да не забравяме това и да не се самозалъгваме…
“Останалото е мълчание” (“Хамлет”, Шекспир)
(Из “Яростно в скръбта”, 2014)

За усещането

Голямата поезия, както знаем, е едновременно с това и голяма мисъл. Като цялостно възприятие, обаче, поезията преди всичко е въпрос на усещане.

Та нима не е същото в живописта? Достатъчно е да се обърнем към картините на Ботичели, Веласкес, Ван Гог и ще видим, че и там възприятието е преди всичко въпрос на усещане. При музиката – също. Какво идва да ни покаже това сравнение?

Картината (с изключение на абстрактното изкуство) изразява определен мотив, обект и следователно определени идеи. Важно е как художникът ще интерпретира мотива, какви идеи ще вложи в него (например “Чарлз І” на Ван Дайк или “Хенри VІІІ” на Тициан в Лувъра), но като възприятие и картината, и стихът са преди всичко въпрос на усещане – защото те са най-вече израз на красота.

Виждаме колко е близка поезията до музиката и живописта, за разлика от романа и прозата като цяло. Мисълта и чувството трябва да са така невидимо слети в стиха, че да са въпрос на усещане. Като огнените кипариси под пламтящото небе в картината на Ван Гог.

Какво разкошно нещо е поезията! При цялото богатство на мисълта, което ценим в една поезия, тя си остава преди всичко въпрос на усещане.

Как се проявява това усещане? Най-вече в това, че не те ли “грабне” една поезия, не я и цениш. В редица случаи първото прочитане на едно стихотворение може да не те грабне, но после, ако някой ти обърне внимание, чуеш друг прочит или си в друг момент на живота си, внезапно започваш да го цениш.

То трябва, обаче, да те грабне за да ти въздейства.

Грабването е хващане, пленяване.

(из “Лумнали огньове”, 2013)

ЗА КНИГАТА И НОВОТО ВРЕМЕ

Нито киното, нито телевизията успяха в 20 век да премахнат значението на книгата. В известен смисъл, те дори я увековечиха. Спомнете си как и най- добрите екранизации на Дикенс или Юго, на Флобер или Достоевски бледнеят пред оригинала на книгата. Да не говорим за колосите на 20 век: Томас Ман(тетралогията “Йосиф и неговите братя”) или Уилям Фокнър(който и да е от значителните му романи)— те са направо невъзможни за екранизация. Така книгата триумфира в 20 век, векът на киното и телевизията.
Новото Време е друго. Това е времето на ПОЕВТИНЯВАНЕ на много стойности, така поне ми се струва.
Например издаването на стихосбирки у нас. Все повече и повече, а критериите за поезия са паднали толкова ниско, че се учудвам при възклицанията за величие. Тези читатели( мнозина над 50 годишна възраст) забравиха ли нашите големи поети класици, забравиха ли великата руска поезия, която изучавахме в училище, дори западноевропейската класика?
Имам чувството, че повече се пише отколкото чете— а точно обратното беше през миналите векове, особено 20 век.
Днес, обаче, е времето, в което господства Информацията, не толкова Знанието.
Това е времето на Интернета.
То не премахна книгата— книжарниците по света са пълни с най- разнообразни книги( и то често богато илюстрирани)— познавам го от работата си в много страни и континенти в последните четири десетилетия. Живях почти изцяло, когато не съм изнасял лекции или семинари, в музеите или книжните центрове на големите градове по света.
Това Ново Време, 21 век, обаче, до голяма степен ИЗМЕСТВА книгата, отнема и функцията на духовен водач, на средство на интелигенцията да ръководи интелектуалния живот на човечеството. На много места вече не може и да се говори за интелигенция в чистия семантичен смисъл на думата, можем да говорим единствено за професионалисти, за изключително интелигентни професионалисти, само това!
Аз вярвам в неутолимото бъдеще на книгата( простете ми метафората).
Затова пиша и издавам книги— и ще продължа да пиша, дори и да няма кой да ги издава.
Но книгата днес, повече от всякога, вярвам, трябва да се ПРЕУСТРОИ, да се РЕОРГАНИЗИРА КОМПЛЕКСНО. Да включва в себе си голямата визия на изящните изкуства, да е тотално “ оркестрирана” ( не просто богато илюстрирана), да “оркестрира” като една симфония всичките си компоненти, включително “ пространство към пространството”, да гарантира вътрешния “ монтаж”— не само смислово и философски, но и изобразително.
Тогава има смисъл да държиш книгата в ръцете си и отново, и отново да се връщаш към началото й— за утеха и вдъхновение, за да търсиш и намираш смисъл в живота. Такава една книга ще бъде непобедима от времето , вярвам оптимистично в човечеството, въпреки че понякога пиша апокалиптични стихотворения— то е за да се стреснем и пробудим— само за това, та нали поетът е съвестта на нацията!
Такива книги се опитах и надявам се успяхме да постигнем в поетическата трилогия, която създадох 2013, 2014 и 2015 години. А в една ПОЕТИЧЕСКА трилогия( такива въобще няма в изобилие по света, у нас няма) е изключително трудно да оркестрираш и СМИСЛОВО( стих към стих, цикъл към цикъл, заглавие към заглавие, илюстрация към илюстрация и книга към книга— да не говорим за конвергенцията и ЕДНОВРЕМЕНОСТТА на универсалност и конкретност на отделните стихове), а и ВИЗУАЛНО, за да бъдат и книги, и монтаж, и изящно изкуство. Затова и цената на отделните книги беше толкова ниска( 6лв.), за да могат ВСИЧКИ да си я позволят— затова и тази трилогия е вече тотално изчерпана в книжарниците.
Ще кажете, че всичко това, което сме постигнали с колегите ми е само началото, за което ратуваме. И ще бъдете абсолютно прави!
Но нали все от някъде трябва да се започне?
Иван Бързаков

 

© Иван Бързаков