Великолепно е казано за него: “да не е изобразяващо изкуство — да е свободно от това”. Съжалявам, че не съм го измислил аз.
Това може да се разглежда и като съществена дефиниция на абстрактното изкуство.
Обърнете специално внимание на композициите: фигурална и цветова
( англосаксон – ската школа, а оттук и американската не говори за цветова композиция— само за цвят и композиция, но голяма част от европейската — да!)
Цветът е цвят и формата е форма при Кандински, не като зрелия импресионизъм на Моне.
Но претендира за музикално “ звучене”— в абстрактен смисъл, разбира се…
Доколко е успял — си отговорете сами, съветвам. За всекиго е различно!
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков, 2021)

“Това е прочутата stanza di Raffaello в съседство (относително казано) на Сикстинската капела на Микеланджело в музея на Ватикана.
Това, което е за учудване е размерът й, много по- МАЛЪК отколкото си мислех.
Обърнете специално внимание на фигуралната композиция, приятели— разбира се изящно съчетана с цветовата.
Това, което поразява в пластично отношение е абсолютната СИМЕТРИЯ на движение и покой, едновременно! Така че, движението изглежда замръзнало, а покоят е ДИНАМИЧЕН. Мога да ви разказвам с часове за отделни елементи, за вътрешния баланс, за “златното сечение” на много места— и пак няма да изчерпим всичко.
Никой освен Рафаело Санцио не успява да постигне това така блестящо— нито Да Винчи, нито Микеланджело.
В известен смисъл Рафаело в пластично ЖИВОПИСНО отношение се явява върхът на зрелия Ренесанс—или късния, както го наричат някои изкуствоведи.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)”

“Изключителна картина— вникнете в огромното изящество на цвят, РЕАЛИЗЪМ и контрасти! Наслаждаваме се на врязващите се форми и цветове.
Да проследим някои от ярките тонове: блестящата покривка на масата се подсилва от белите цветове от двете страни— никак не е случайно бялото, което “свети “ на ръкава на слугата, изправен край възкръсналия Исус. Нито е случайна цветовата композиция на червените тонове. Цветът на кръвта.
Караваджо, като връх на Барока, идва много след Ренесансовата живопис, вече Христос е напълно земен, от плът и кръв— дори пращящ от здраве. От една страна това упражнява силно ПЛАСТИЧНО въздействие, а от друга материализира усещането ни, че Той е наистина жив, възкръснал.
Всичко е живо и ДИНАМИЧНО! Вижте жестовете на двамата Исусови ученици— ще изскочат едва ли не извън рамката на картината.
Имаш чувството, че е театрална сцена( типично Бароково), но светлината никъде не моделира сама по себе си цветове и фигури, въпреки рязко очертаните сенки и свeтлосенки
( chiaroscuro)—както е при Рембранд, при него светлината моделира всичко. Рембранд ще дойде малко по- късно и ще заеме друго място в световната история на изкуството…
Що се касае до Караваджо, тази му картина е една от “перлите” на Националната галерия в Лондон— изследвал съм я много пъти, включих я в поредица от лекции с участници в музея, съзерцавал съм я много… и пак не мога да й се наситя.
И при възможност, бих ви говорил още много за детайлите, за нюансите…за тази всепоглъщаща ВЪТРЕШНА енергия на движението.
Това е магията на гения Караваджо!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021г.)

“Искам да ви обърна внимание, скъпи приятели на някои от тайните на Винсент тук. Привидно изпълнени с тъга и навяващи тъга, благодарение на чудното ТОНАЛНО и ФИГУРАЛНО съчетание, тези рози проникват в душата и остават трайно в нас.
Цветово погледнато, всичко е в хармонията на преливащите се тонове, контраст и взаимно допълване. Тук нямаме характерното за много негови картини ОСТРО съпоставяне на комплиментарните червено и зелено. Вместо това Ван Гог осъществява ПРЕЛИВАНЕ на тонове, с което постига необходимата мекота на контраста.
От друга страна обаче деликатната донякъде ЕКСПРЕСИЯ на формата в този натюрморт се врязва в съзнанието на зрителя завинаги. Отново съзираме силното влияние на японската гравюрност в живописта им—изследвал съм го в много музеи и галерии по света…
И още нещо: вижте фигуралния контраст на ЗАКРЪГЛЕНОСТ в розите спрямо ОСТРОТАТА в листата. Налице е своеобразно
движение и контра- движение. Така Винсент реализира още по- голям ДИНАМИЗЪМ в натюрморта си, който се врязва завинаги в съзнанието ни— въпреки, а може би и поради придружаващата ТЪГА!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

“Вижте, моля, как работи с комплиментарните червено и зелено, особена смелост!
Всичко е “изкривено” като форма, дори там където не личи на пръв поглед.
Всичко: масичката, столовете, закачалката, леглото, рамката на прозореца, вратите, дори рамките на картините— ако се взрете внимателно…
Тази деформация подсилва яркостта на комплиментарните цветове и се “ врязва” в съзнанието на зрителя по начин по който другите художници навремето не могат да постигнат.
Нещо повече, създава се особен динамизъм и едва ли не движение и картината оживява при цялата си “кривост”— или може би ПОРАДИ нея.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

Henri- Edmond Cross

“Приказен постимпресионист — във всеки един смисъл! Обърнете внимание на оригиналния му пойнтилизъм— създава вътрешно движение на вибрационни кръгове. В не малка степен това се дължи на ЦВЕТОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ. Един от най- големите майстори на цветовата композиция в края на 19 век. Парадигмата на модернизма от 20 век не е още налице при него. Това ще видим малко по- късно при Матис( картините му от 1905).
Затова чудесния Крос си остава постимпресионист.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

“Обърнете внимание, приятели мои, на картината: пейзаж с кипариси. В цялата картина личи как Ван Гог изстисква директно боята от тубата — на много места— и така осъществява “ релеф в плоскостта”.

Гениално, нали?

А това небе е безумно— няма такива облаци в действителността на живота.
Тук, обаче, се касае за една друга реалност— тази на окото, на художника.
Ето я реализацията — в една абсолютно различна парадигма— на онзи принцип, на който далечен предтеча се явява Пармиджианино, 400 години преди Винсент—със своите неестествени пропорции и размери.
“Реално в една картина е само онова, което е реално за окото”— е концепцията , която изнесох в лекциите си по света, като прозрение относно не само картините на Пармиджианино, но и цялата модерна и съвременна живопис на 19, 20 и 21 век.
Така че, при Ван Гог, както и при Сезан, и цялата група постимпресионисти, имаме налице това, което наричам
“ измислена” реалност (invented reality). По- истинна от истинската . Просто … не можеш да не го обичаш!!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

На 30 март се ражда този, който ще остане ненадминат в живописта, а и не само там…
За него импресионистът Писаро казва:
“Имам чувството, че този или ще полудее … или ще ни надмине всичките.”
Без да подозира, че Ван Гог ще постигне и двете!
Преди години имах щастието да видя в пинакотеката на Париж една изложба, която изследваше влиянието на японската живопис върху творчеството на Винсент. Картините бяха специално подбрани, повечето от частни колекции. Така се случи, че в три от тях съзрях, не— усетих ЕДНОВРЕМЕННО гения в тоналността на художника и лудостта в мозъка— без това нито за частица да не отнема от величието на достижението му. Не разрешаваха снимки— иначе бих споделил този уникален феномен с вас тук, приятели на изящното.
Но:
Затворете очи и си спомнете най- кривата църква в картините на света— “Църквата в Овер”, която е в музея
Орсе, Париж. Всичко се движи— всички плоскости се движат едновременно една със друга и една КЪМ ДРУГА. Всичко гори, всичко пламти, има линии, които не отговарят архитектурно на постройката, но затова пък допринасят за това безумно движение — извисяване към небесата. Трябва да си немалко луд и още по- голям гений за да го осъществиш. Имах привилегията на младини( 23 годишен) да работя като редактор върху двутомното издание на “ Български художник”— превод от немски на писмата на Ван Гог до брат му Тео( “Als Mensch unter Menschen”). И тогава си дадох сметка, че най- добре може да пише за него един друг безумец— драматургът Антонен Арто. През целия си досегашен живот не намерих по-вдъхновена и проницателна биография за Винсент от монографията на Арто: “ Ван Гог— самоубиецът на обществото”. Не знам дали е превеждана на български, дано успеете да си намерите и прочетете френския оригинал.
Има неща, които се врязват в съзнанието ни за цял живот!
____
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

“Знаменателен — в цялото европейско изкуство! Безпрецедентен…
Единствен, може би, който съчетава реализма на централната фигура с разчупени
(буквално) форми и конфигурации, които ВИБРИРАТ.
Обърнете внимание в “ Седящ демон” на нещо, за което обикновено не се пише— замисленото, извънредно младо и едновременно носещо скръбта на цялото човечество изражение на лицето. И вътрешното себеразрушение на тяло и устрем. В картините на Врубел, този абсолютен художник- мислител много често присъства и една странна умозрителност, но блестящото му чувство за фигурална и цветова композиция не ти позволява да се отскубнеш от “ демоничния” му чар. Можем да си го обясним само— и то отчасти—с “разкъсващите” го противоречия — дълбоко в душата на твореца. Неизбежно повлиян философски от Фридрих Ницше.

(“Методология на изящните изкуства, музиката и архитектурата”, ©Иван Бързаков)

ЕСЕНЕН ПЕЙЗАЖ
Една изключително рядка творба на Ван Гог. Обърнете внимание на многообразието от РАЗНОПОСОЧНИ и същевременно уникално обеденинени в цялостно, единно ЗВУЧЕНЕ движения. Доминира сдържаната , едва ли не по “ холандски”цветова композиция— много различна от
импресионистично повлияните творби на Винсент. Познавам картината от музея Кролер- Мюлер в източна Холандия.
Оголеното дърво отпред вдясно се врязва остро в пейзажа, (донякъде подсъзнателно) и съответства на вътрешното безпокойство в психиката на Винсент.
( из “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020– ©Иван Бързаков)