Гигант както почти винаги!
Обърнете специално внимание на контраста между остротата на листата и заоблеността на цветовете на цветята. Нещо повече :листата “завиват” в унисон с цветовете, а в самите цветове на перуниките има заостреност— така се създава тотална хармония и вътрешно ДВИЖЕНИЕ.
И без яркия колорит това изпъква и въздейства, но с този КОЛОРИТ, отчасти повлиян от импресионизма, както и от гения на самия художник , заедно с графичността на “врязването” ( влиянието на японската живопис тогава) се създава незабравимо впечатление. Ето как Винсент надминава всички съвременници, включително Сезан и Гоген — а и последвалите го във вековете!
(“Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)

Която и да е от значителните му творби да вземете— пак ще е валиден анализът ми, било “Сплесканите часовници”, било някоя друга от ЗРЕЛИТЕ му картини или скулптори:

За да се разбере Дали, трябва задължително да се познава философията на подсъзнанието и по-специално Фройд и Кречмер (от класиците), както и Анри Бресон.
Винаги четете надписа на една сюрреалистична творба (не само картините). При всички сюрреалисти, непременно—колкото и да са различни един от друг: достатъчно е да съпоставим Дали с Миро, или Клее, или Де Кирико… и т. н. — изследвал съм ги в музеите и галериите по цял свят (без Австралия и Нова Зеландия— там почти няма) — навсякъде трябва да се чете надписа. Дори когато е просто “ Композиция” (както често при Клее) или когато нищо не ви говори, както е понякога (но само понякога— иначе абсолютно показателно) при този интелектуален гигант Макс Ернст.
За да се види везапното “проблясване” на Салвадор Дали— откритието на сюрреализма, трябва да се посети внимателно Museo Reina Sofia в Мадрид, където по- забележително от “Герника” на Пикасо е етажът- отделение на Салвадор Дали.
Обърнете внимание и на името му Салвадор, той го отбелязва в една своя лекция — “салвадор” на испански е “спасител”
В този музей се вижда огромното израстване на художнка, едва ли не внезапно, в чисто техническо отношение (в пластичен контекст)
— не само новата епохална ВИЗИЯ.
Подобен качествен скок във визията ще забележим и при Моне, “откривателят” на импресионизма, но само ако го изследваме добре в музея Орсе, Париж— САМО там се вижда ясно(трябва да се познават долните етажи, не само най- горния, където са повечето от импресионистите и постимпресионистите, въпреки честите размествания.
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)

“Този (Винсент) или ще полудее… или ще ни надмине всичките!”
Това са думи на френския художник Камий Писаро— без да подозира, че Ван Гог ще успее и във двете.
Обърнете специално внимание на вазата с рози в ляво. Лека и грациозна, имаш чувството, че ще полети в пространството. Острите листенца са противовес на закръглените рози: движение и контрадвижение.
Но самите листенца са като врабчета — леки, готови да литнат всеки момент. Всичко— и контурите на вазата, балансирани с хоризонталите отдолу, създават усещане за ЛЕКОТА и ДВИЖЕНИЕ.
Движение в самото движение.
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, в ранни младини редактор на изданието на “Български художник” — превод от немски, със справка от писмата на френски и английски: “Als Mensch unter Menschen” (сборник от писмата на художника до брат му Тео).

Гигант в движението, не само в цветовете.
От тази ДРАМАТИЧНОСТ се учи много по- късно Дьолакроа( вижте драмата и силата на движението и цветовете при французина в музея Лувр).
Обърнете внимание и на фигуралната композиция тук: ръката на Св. Георги( мечът му е съзнателно назад) кореспондира пластично на предния крак на коня — както и цветово. Също и кракът му спрямо ръката на жената в заден план. Виждаме и колко много е научил Рубенс от съотношенията и симетриите на зрелия( късен) Ренесанс. Геният се учи от предишните гении.
И още:
Абсолютно допълване- преливане на цветовете, при всички контрасти, с изваяни детайли. Колкото повече се връщаш към картината, толкова повече неща откриваш— сигурен белег за гения( “Яростно в скръбта”- за гениалното).
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)

“Забележителна картина!
Обърнете внимание, моля, на няколко компонента:
1. При цялата си усложненост, във фигуралната композиция няма нищо претрупано.
И което е още по-великолепно: отделните фигури са в позиционно
движение една към друга — така се създава усещането за цялостен и едва ли не ”непрекъснат”
динамизъм. Нещо, което по- късния Барок, та дори и Рембранд не успява да постигне.
2. Вижте тези чудни цветове— Паоло Веронезе е прочут с тях. Можем да ги съзрем както в някои от Венецианските храмове, така и особено в Националната Галерия в Лондон.
И нещо свръх забележително, на което съм се възхищавал при всичките си изследвания: като че ли самите цветове се “врязват” почти графично в съзнанието като ФОРМА. Никой друг не успява да постигне тази илюзия, никой от Венецианската школа— нито колосът Тициан, нито Джорджоне, нито дори Тинторето, при когото графичния ефект се постига по коренно различен начин. А чистотата на линията при Веронезе, напомня малко Рафаело— само че при него отсъства графичния, врязващ се ефект.
Тази чистота на линията, както и жестовете на отделните фигури ще повлияят по-късно на Маниеристите от групата на Бронзино, не на тези от групата на Пармиджианино — разликата в двете групи е показателна.
Какъв изключителен майстор е Веронезе — във всяко отношение!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

“Дамата с хермелина” е гордостта на замъка Чарториски в Краков, ако не се лъжа.
Виждал съм я в гостуваща изложба в Сан Франциско.
Искам да ви обърна внимание на някои специални детайли:
Пръстите на дамата— тези свръх изящни, почти невидимо удължени пръсти си “ пасват” с муцунката на хермелина по особен начин, защото в тях има нещо ДЕЛИКАТНО хищно.
Изражението на лицето е благородно и замислено, тя е любовница на херцог Сфорца и изгубената девственост е загатната с кървавия тон на разтворения, като разкъсан ръкав.
Леонардо обича да ни поставя такива загадки— той е и мисъл, и чувство, и архитектура— но над всичко ОГРОМЕН ХУДОЖНИК. И в цветовете, и във формите— и най- вече в тяхното изключително ЕДИНСТВО!Така те притеглят в тихата си магия, че колкото повече оставаш с него, толкова повече красота откриваш… Сигурен белег на гения! Поклон!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

Великолепно е казано за него: “да не е изобразяващо изкуство — да е свободно от това”. Съжалявам, че не съм го измислил аз.
Това може да се разглежда и като съществена дефиниция на абстрактното изкуство.
Обърнете специално внимание на композициите: фигурална и цветова
( англосаксон – ската школа, а оттук и американската не говори за цветова композиция— само за цвят и композиция, но голяма част от европейската — да!)
Цветът е цвят и формата е форма при Кандински, не като зрелия импресионизъм на Моне.
Но претендира за музикално “ звучене”— в абстрактен смисъл, разбира се…
Доколко е успял — си отговорете сами, съветвам. За всекиго е различно!
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков, 2021)

“Това е прочутата stanza di Raffaello в съседство (относително казано) на Сикстинската капела на Микеланджело в музея на Ватикана.
Това, което е за учудване е размерът й, много по- МАЛЪК отколкото си мислех.
Обърнете специално внимание на фигуралната композиция, приятели— разбира се изящно съчетана с цветовата.
Това, което поразява в пластично отношение е абсолютната СИМЕТРИЯ на движение и покой, едновременно! Така че, движението изглежда замръзнало, а покоят е ДИНАМИЧЕН. Мога да ви разказвам с часове за отделни елементи, за вътрешния баланс, за “златното сечение” на много места— и пак няма да изчерпим всичко.
Никой освен Рафаело Санцио не успява да постигне това така блестящо— нито Да Винчи, нито Микеланджело.
В известен смисъл Рафаело в пластично ЖИВОПИСНО отношение се явява върхът на зрелия Ренесанс—или късния, както го наричат някои изкуствоведи.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)”