Анализи за изкуствата
Няма в реалността ОТВЪН нито такова небе, нито такива планини, нито ниви.
Ето я, това което наричам “the invented reality”( измислената реалност) на Винсент.
Вижте това непрекъснато движение ня плоскости и обеми— и движение вътре в плоскистта, както и обема. Танц на плоскости, обеми и ЦВЕТОВЕ.
Никой освен Ван Гог не го постига във вековете, трябва да си не малко побъркан и гениален, едновременно, за да го осъществиш…
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)
КИТАРАТА-Федерико Гарсия Лорка -05.06.1899 г. / 1939
Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча!
—
“Това е гениална поезия, не нашите стихчета! А нямате представа как звучи на ИСПАНСКИ!
При Лорка няма нагласена рима, ритъмът е безупречен, а тези образи метафори не срещам никъде: нито при Шекспир, нито при Хайне, Байрън или Шели, нито при Гьоте или Хьолдерлинг, нито при Бодлер или Аполинер— нито дори при Руми( само него не мога да чета в оригинал)…
Единствено при един друг велик испанец— синьор Лопе де Вега!
Това е гениална поезия, не може да не й се преклониш!
Затова не се увличайте по популярни стихове и поети. В най- добрия случай те са стихоумеещи, в най- лошия— просто стихоплетци…
Четете Лорка и Лопе де Вега— за най- високите критерии!
Вижте тези маслинени, огнени очи и изящни устни на Лорка— говоря като психолог физиономист, с опит в 40 страни по света— те издават магията на вълшебника!
А неговото “ Дуенде”, което познавам от късните 77 години на миналия век е образец за вдъхновена и проникновена проза!
Четете Лорка и Лопе де Вега!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)
“Ето го най- великият руски поет, от всички времена!
Той пише стихове, както Моцарт твори музика. Същото е и със Смирненски, най-талантливия ни поет. Но Христо няма РАЗМАХА на Пушкин, огромния му размах и непринудена ДЪЛБОЧИНА, там е разликата.
Аз мога само да добавя, че когато Пушкин, който най-силно влияе на Иван Вазов, пише:
“Я памятник себе
воздвиг нерукотворний…
— той не пише само за Акександър Сергеевич, пише за поета- патриот ВЪОБЩЕ! (Да се поучат нашите поети популисти, които ни занимават в интервюта, а и в стихове понякога със СЕБЕ СИ!)
Затова е обичан от всички Пушкин! Защото е всеобщ, не личен—освен, че е РАЗКОШЕН!
Само това мога да добавя, а го познавам в оригинал, вярвам, добре( някой път искам да Ви пиша за “ Полтава”)
Добре, че не се беше родил в България по време на комунизма— щеше да бъде другаря Пушкев, и понеже носи бунтовния дух на декабристите, щяха да го ликвидират и почти никой нямаше да е чул за него!( Както, междувпрочем вярвам, че щяха да ликвидират Вапцаров, ако беше останал жив., този чудесен поет също, жертва на заблужденията си, на идеализма— това не ти е недоносчето Младен Исаев или Радевски)
Тъжна е страна, която изяжда великите си синове— от завист!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)
“Гоген е гигант, в много отношения!
Символиката на Гоген е непозната за обикновения зрител— и сега!
Много съм изследвал— и в различни източници по света — защо е така.
Не толкова деформацията, при Ван Гог тя е много по- изявена. По- скоро
е “ примитивизма”, който търси и намира Пол Гоген, защото при него той е истинен, исконен.
Гоген повлиява значително на художници като Пикасо— и на цяла плеада “примитивисти” в 20 век.
Една малка корекция, ако ми позволите, за някои осведомители: Пол Гоген НЕ е импресионист, а постимпресионист.
Както като замисъл, така и като символика и най- вече като техника.
Така го представям и в лекциите си по света, но ,разбира се, без импресионизма нямаше да има и постимпресионисти.
Винсент разбира отлично това, без да познава термина, той се налага в световното изкуствознание след смъртта му.
Но знае много добре какво дължи на Моне, Ренуар, Сисле и другите. Знам го от писмата му до брата Тео.
Друго, което не се познава в теориите на изкуствознанието, доколкото ги познавам, разбира се. Ако примижите малко, с полузатворени очи( метода ми AOLIA ни учи на това)— може и да усетите как можете да “ отлепите “ цвят от форма. Нещо НЕМИСЛИМО при Сезан и Ван Гог, другите велики постимпресионисти!
Защото при Гоген всичко е игра на ПЛОСКОСТИ, затова можете да си ги представите така.
Докато при Сезан имаме “танца на нежните и леки обеми”, така ги наричам. Всичко е ОБЕМИ при него, но чрез РЕДУВАНЕ на ТОПЛИ И СТУДЕНИ цветове постига перспектива, коренно различна от Ренесансовата. Това започва донякъде от Моне, вижте лилиите му от 80- те години на 19 век. Но се разгръща блестящо именно от Сезан, неразбрания— блестящ предтеча на модернизма на 20 век.
А при Гоген всичко е ОЦВЕТЕНИ ПЛОСКОСТИ.
Нещо много малко подобно намираме 400 години по- рано при Тициан, но при този венециански колос имаме и оцветени плоскости, както и обеми. Затова е гениален, в някои отношения ненадминат!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)
Гигант както почти винаги!
Обърнете специално внимание на контраста между остротата на листата и заоблеността на цветовете на цветята. Нещо повече :листата “завиват” в унисон с цветовете, а в самите цветове на перуниките има заостреност— така се създава тотална хармония и вътрешно ДВИЖЕНИЕ.
И без яркия колорит това изпъква и въздейства, но с този КОЛОРИТ, отчасти повлиян от импресионизма, както и от гения на самия художник , заедно с графичността на “врязването” ( влиянието на японската живопис тогава) се създава незабравимо впечатление. Ето как Винсент надминава всички съвременници, включително Сезан и Гоген — а и последвалите го във вековете!
(“Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)
Която и да е от значителните му творби да вземете— пак ще е валиден анализът ми, било “Сплесканите часовници”, било някоя друга от ЗРЕЛИТЕ му картини или скулптори:
За да се разбере Дали, трябва задължително да се познава философията на подсъзнанието и по-специално Фройд и Кречмер (от класиците), както и Анри Бресон.
Винаги четете надписа на една сюрреалистична творба (не само картините). При всички сюрреалисти, непременно—колкото и да са различни един от друг: достатъчно е да съпоставим Дали с Миро, или Клее, или Де Кирико… и т. н. — изследвал съм ги в музеите и галериите по цял свят (без Австралия и Нова Зеландия— там почти няма) — навсякъде трябва да се чете надписа. Дори когато е просто “ Композиция” (както често при Клее) или когато нищо не ви говори, както е понякога (но само понякога— иначе абсолютно показателно) при този интелектуален гигант Макс Ернст.
За да се види везапното “проблясване” на Салвадор Дали— откритието на сюрреализма, трябва да се посети внимателно Museo Reina Sofia в Мадрид, където по- забележително от “Герника” на Пикасо е етажът- отделение на Салвадор Дали.
Обърнете внимание и на името му Салвадор, той го отбелязва в една своя лекция — “салвадор” на испански е “спасител”
В този музей се вижда огромното израстване на художнка, едва ли не внезапно, в чисто техническо отношение (в пластичен контекст)
— не само новата епохална ВИЗИЯ.
Подобен качествен скок във визията ще забележим и при Моне, “откривателят” на импресионизма, но само ако го изследваме добре в музея Орсе, Париж— САМО там се вижда ясно(трябва да се познават долните етажи, не само най- горния, където са повечето от импресионистите и постимпресионистите, въпреки честите размествания.
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)
“Този (Винсент) или ще полудее… или ще ни надмине всичките!”
Това са думи на френския художник Камий Писаро— без да подозира, че Ван Гог ще успее и във двете.
Обърнете специално внимание на вазата с рози в ляво. Лека и грациозна, имаш чувството, че ще полети в пространството. Острите листенца са противовес на закръглените рози: движение и контрадвижение.
Но самите листенца са като врабчета — леки, готови да литнат всеки момент. Всичко— и контурите на вазата, балансирани с хоризонталите отдолу, създават усещане за ЛЕКОТА и ДВИЖЕНИЕ.
Движение в самото движение.
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, в ранни младини редактор на изданието на “Български художник” — превод от немски, със справка от писмата на френски и английски: “Als Mensch unter Menschen” (сборник от писмата на художника до брат му Тео).
Гигант в движението, не само в цветовете.
От тази ДРАМАТИЧНОСТ се учи много по- късно Дьолакроа( вижте драмата и силата на движението и цветовете при французина в музея Лувр).
Обърнете внимание и на фигуралната композиция тук: ръката на Св. Георги( мечът му е съзнателно назад) кореспондира пластично на предния крак на коня — както и цветово. Също и кракът му спрямо ръката на жената в заден план. Виждаме и колко много е научил Рубенс от съотношенията и симетриите на зрелия( късен) Ренесанс. Геният се учи от предишните гении.
И още:
Абсолютно допълване- преливане на цветовете, при всички контрасти, с изваяни детайли. Колкото повече се връщаш към картината, толкова повече неща откриваш— сигурен белег за гения( “Яростно в скръбта”- за гениалното).
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)
“Забележителна картина!
Обърнете внимание, моля, на няколко компонента:
1. При цялата си усложненост, във фигуралната композиция няма нищо претрупано.
И което е още по-великолепно: отделните фигури са в позиционно
движение една към друга — така се създава усещането за цялостен и едва ли не ”непрекъснат”
динамизъм. Нещо, което по- късния Барок, та дори и Рембранд не успява да постигне.
2. Вижте тези чудни цветове— Паоло Веронезе е прочут с тях. Можем да ги съзрем както в някои от Венецианските храмове, така и особено в Националната Галерия в Лондон.
И нещо свръх забележително, на което съм се възхищавал при всичките си изследвания: като че ли самите цветове се “врязват” почти графично в съзнанието като ФОРМА. Никой друг не успява да постигне тази илюзия, никой от Венецианската школа— нито колосът Тициан, нито Джорджоне, нито дори Тинторето, при когото графичния ефект се постига по коренно различен начин. А чистотата на линията при Веронезе, напомня малко Рафаело— само че при него отсъства графичния, врязващ се ефект.
Тази чистота на линията, както и жестовете на отделните фигури ще повлияят по-късно на Маниеристите от групата на Бронзино, не на тези от групата на Пармиджианино — разликата в двете групи е показателна.
Какъв изключителен майстор е Веронезе — във всяко отношение!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)
“Дамата с хермелина” е гордостта на замъка Чарториски в Краков, ако не се лъжа.
Виждал съм я в гостуваща изложба в Сан Франциско.
Искам да ви обърна внимание на някои специални детайли:
Пръстите на дамата— тези свръх изящни, почти невидимо удължени пръсти си “ пасват” с муцунката на хермелина по особен начин, защото в тях има нещо ДЕЛИКАТНО хищно.
Изражението на лицето е благородно и замислено, тя е любовница на херцог Сфорца и изгубената девственост е загатната с кървавия тон на разтворения, като разкъсан ръкав.
Леонардо обича да ни поставя такива загадки— той е и мисъл, и чувство, и архитектура— но над всичко ОГРОМЕН ХУДОЖНИК. И в цветовете, и във формите— и най- вече в тяхното изключително ЕДИНСТВО!Така те притеглят в тихата си магия, че колкото повече оставаш с него, толкова повече красота откриваш… Сигурен белег на гения! Поклон!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)