ЗА ИЗКУСТВОТО НА ДИРИГЕНТА

По какво познаваме добрия диригент на симфоничен оркестър?

Не по впечатленията, които остават у нас движенията му с батона, а по това как свирят оркестрантите— колко добре владее оркестъра си, колко добре свирят тези оркестранти.

А по какво ще отличим големия диригент?

По това, че преобразява същия този оркестър! Големият диригент е не само със и във всеки музикант, той е в музиката отделно и най- важното: пред нея! Диригентът от изключителна класа успява да внуши всичко това на оркестрантите, да ги държи, така да се каже “в шепата си”— да ги вдъхнови до степента до която стават неузнаваеми. Спомнете си магията на гостуващият в София Херберт фон Караян (Тосканини не е идвал у нас, доколкото ми е известно). А освен Караян има редица други на неговото ниво — но с различен стил на преобразяване на оркестъра, които съм изследвал по света. Искам да подчертая, че основното, според мен, в изкуството на големия диригент е преобразяването на един и същ оркестър. Движението във и със конкретната симфония или концерт— и умението да го внушиш на всеки отделен музикант. Да усеща, че си само с него/ нея— и същевременно с всички и пред всички. (Не защото съм свирил в детството и юношеството на три инструмента— което ми помогна да създам специалните музикални дискове за релаксация с концентрация в ОПТИМАЛЪРНИНГ — а защото се готвех да стана диригент) Движението във и със, и най- вече пред музиката и преобразяването на един и същ оркестър—това препоръчвам да се наблюдава по телевизията или на живо при значими изпълнения на световната сцена.

©   Иван Бързаков, музиколог, 2022

В операта на Рихард Вагнер

В операта на Рихард Вагнер “ Тристан и Изолде” композиторът и драматург-поет, най- големият, според мен, постига преодоляване на трагедията чрез надживяване на смъртта. Защото тази любов, любовта на Тристан и Изолде принадлежи ОТВЪД. Подобно на Шекспировата творба “Ромео и Жулиета”.

По тази причина, както писах някога във Фейсбук: „човечеството във Вагнеровата опера скърби за СЕБЕ СИ“.

А в прелюда към същата опера, композиторът постига надмогване на скръбта чрез самата скръб — затова имаме едно непрекъснато преливане на отделната музикална фраза в следващата и не можеш да вземеш само откъс от тях, без да нарушиш цялото.

©   Иван Бързаков, музиколог, 2022

vincent-02

Моят анализ на картината на Винсент “ Нощно Кафе- тераса”

Изключително красивата  картина на Винсент—  “Нощно  Кафе-тераса”. Формите са динамично балансирани, а ярките цветовете светят не по- малко от звездите в нощното небе.  Жълтите навес и сграда образуват  магнетично въздействие със сините тонове наоколо и отсреща.
Обърнете внимание на паважа, който създава усещане за трептене отдолу, а синьото “ движение” отгоре те изтегля в безкрая. Отново имаме налице тази своеобразно “измислена” реалност, но тъй близка до външната, че си спомняш мисълта на драматурга художник Антонен Арто— може би най-проникновения биограф на Ван Гог— че е “ по- истинна от истинската”.

( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2022)

Raphael_Galatea

Анализът ми на творбата на Рафаело Санцио

Обърнете специално внимание на фреското, което публикувах тук: “ Триумфът на Галатея”, Рафаело Санцио, вила Фарнезина, която наблюдавах  много пъти в Рим.  Създадена в 1512 г.
Моля, изследвайте ренесансовото тържество. Абсолютната СИМЕТРИЯ на фигурите— както в ДВИЖЕНИЕ( Рафаело е уникален в това), така и в покой. Също така меките тонове в цветовете и преливането им. Как се допълват и как контрастират.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2021, © Иван Бързаков)

vermer

Вермеер

Другият холандски колос от онова далечно време…съвсем различен от Рембрандт.
Безкрайно нежен и загадъчен— при него светлината не е никога моделираща (Барокова).
Тя е и вътре, и между предметите. Хем я виждаш ясно, хем е невидима, ангелска.
Вермеер смело използва ултрамарина – за да постигне движение в цветовата композиция.
А във фигуралната е една абсолютна СИМЕТРИЯ на пропорции и сечения, вижте го в картината му : “The Art of Painting” тук.
Създал много малко на брой, по- малко от 40 са известните, този гений е напълно неоценен на времето си. Изследвал съм го навсякъде: и в Ню Йорк, и в Делфт, и Амстердам и другаде—само до частните колекции не се добрах.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

Музиката на Сметана— Влтава

Музиката на Сметана започва като малък ручей— за да се разгърне после мощно и плавно със замаха си и мелодиката на Романтизма.
И да те отнесе в небитието на красотата….
Слушайте внимателно композицията и с лявата, аналитична хемисфера на неокортекса, не само с дясната, доминантно емоционална!
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, 2021)

Бедржих Сметана – Влтава (Moldau)

prado

Анализ на една картина на Веласкес в музея “ Прадо”

Ето го изключителният гений, геният на гениите в живописта на Испания!
Обърнете внимание, приятели, на КОНТРАСТА в цветовете, съчетан обаче великолепно с фигуралната композиция. Формите остават, заедно с цветовете и светлина( и отражения) в съзнанието по начин, по който живописта не познава преди Веласкес. Всичко е понятно и изглежда свръх реално… и не можеш да отделиш очи от картината. Картина, която без всякаква деформация или акценти се врязва в съзнанието ти и едва ли не те кара да си мислиш, че откриваш света на живописта за първи път. Ето я тази красота в нещата “ сама по себе си”, предтеча на която е италианския гений на Тициан, но тук вече в съвсем различна парадигма на форма и цвят. Музеят “Прадо”, най- голямата концентрация на шедьоври на Веласкес в целия свят, е пълен със съкровища от този ранг.
(“Методология на изящните изкуства”, 2021, © Иван Бързаков)

admin-ajax

Писаро

Изключителен! Не винаги на висотата на гениите, ( в това е трагедията му), но винаги много добър!
Особено забележителни са импресионистични те му творби, както и поанталистичните.
Забележителен усет към колорита, майстор на цветовете. Познавам го от стотици музеи и галерии по света, не само в Париж и Европа като цяло.
Много често те изненадва с шедьоври.
Нему принадлежи прочутата оценка за Клод Моне: “Господин Моне е само едно око, но какво око, Бога ми!”
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

Van-Gog-plamnala1

Една “пламнала” картина

 

 

Няма в реалността ОТВЪН нито такова небе, нито такива планини, нито ниви.
Ето я, това което наричам “the invented reality”( измислената реалност) на Винсент.
Вижте това непрекъснато движение ня плоскости и обеми— и движение вътре в плоскистта, както и обема. Танц на плоскости, обеми и ЦВЕТОВЕ.
Никой освен Ван Гог не го постига във вековете, трябва да си не малко побъркан и гениален, едновременно, за да го осъществиш…
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

lorka

Едно от най-силните стихотворения на Федерико Гарсия Лорка

КИТАРАТА-Федерико Гарсия Лорка -05.06.1899 г. / 1939

Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча!

“Това е гениална поезия, не нашите стихчета! А нямате представа как звучи на ИСПАНСКИ!
При Лорка няма нагласена рима, ритъмът е безупречен, а тези образи метафори не срещам никъде: нито при Шекспир, нито при Хайне, Байрън или Шели, нито при Гьоте или Хьолдерлинг, нито при Бодлер или Аполинер— нито дори при Руми( само него не мога да чета в оригинал)…
Единствено при един друг велик испанец— синьор Лопе де Вега!
Това е гениална поезия, не може да не й се преклониш!
Затова не се увличайте по популярни стихове и поети. В най- добрия случай те са стихоумеещи, в най- лошия— просто стихоплетци…
Четете Лорка и Лопе де Вега— за най- високите критерии!
Вижте тези маслинени, огнени очи и изящни устни на Лорка— говоря като психолог физиономист, с опит в 40 страни по света— те издават магията на вълшебника!
А неговото “ Дуенде”, което познавам от късните 77 години на миналия век е образец за вдъхновена и проникновена проза!
Четете Лорка и Лопе де Вега!

(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)