5 симфония на Бетовен

Роденият на 16 декември – тази е представата—Лудвиг ван Бетовен!
Не можем, вярвам, да разберем мощта и изяществото на симфониите му, където именно е най- силен композиторът
( независимо редица други блестящи творби: концерти, сонати…)— ако не си дадем сметка за особеното съчетание-контраст между сила в динамиката и музикален лад. Много пъти в лекциите си по
ОПТИМАЛЪРНИНГ по света съм изтъквал силата на КОНТРАСТИТЕ в симфониите на Бетовен. Именно ДИНАМИЧНИЯТ КОНТРАСТ отличава пета симфония от девета.
Не че девета е по- малко красива или по- малко дълбока, напротив!!!
А мнозина музикални колеги са убедени и в тоталното превъзходство на девета симфония.
Но аз говоря тук за друго.
Слушайте, моля, с дясната хемисфера на неокортекса на мозъка, докато следите ЕДНОВРЕМЕННО движението с лявата, “ аналитична” хемисфера— много внимателно!
(Пета симфония, съм “дирижирал” строго АМАТЬОРСКИ с групи участници в семинарите по ОЛ, без инструменти, естествено!)
Ако сте внимателни в слушането- анализ, може би ще откриете
онова необикновено съчетание на “познатото”( familiar)с “изненадата”( surprise)—вече в друг контекст на музикалната фразa.
И още по- важно:
ще си дадете сметка за изключителната роля на динамичния контраст в гениалната симфония на Бетовен.
И защо именно и немските радио предавания по времето на Хитлер използваха пета симфония за моблизация на войнственост, а и радиопредаванията на Чърчилова Англия са започвали( така ме информират, не съм бил роден)— с петата симфония на немския музикален гений.
Заради силата на тържеството, силата на победата над хитлеризна. С което Чърчил е искал и да внуши: “ Не воюваме срещу немците въобще, воюваме срещу Хиглер и хитлеризна.”
Без динамичната сила и динамична ЯРКОСТ в тази симфония на Бетовен, без непрекъснатия контраст на УДАРНОСТ(impact) и приказно- мелодична НЕЖНОСТ— знам я музикално почти наизуст, като едва ли не диригент— без всичко това не може да се постигне желания ефект, за да мобилизира армия и население.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков, 2020)