Един от най- престижните клубове в САЩ и по света е
The Commonwealth Club of San Francisco. Още в края на 80-те години на миналия век там вече бяха говорили 40 лауреати на Нобеловата награда( в различни области), осем американски президенти и множество други правителствени глави, учени, хора на изкуството и международни знаменитости. Сега трябва да са доста повече.
Понеже имах честта да изнеса лекция в този клуб— за ролята на куража в човешкия живот, както и за ОПТИМАЛЪРНИНГ— бях поканен да присъствам, заедно с една малка група видни членове на Клуба, на срещата с Далай Лама. Той беше значително по- млад тогава, всички бяхме по-млади. Времето е най- неумолимото нещо на този свят. Дори героят на Оскар Уайлд, Дориан Грей не успя да го надхитри.
И до ден днешен си спомням ясно усмивката на този духовен Учител и необикновено сърдечните му, проницателни очи.
Когато го гледаш и слушаш, си даваш сметка, че главното в учението на Буда— при това аз съм християнин— е СЪСТРАДАНИЕТО. Именно това, не друго.
Бяха зададени щекотливи въпроси, някои чисто политически, като опасността Тибет да бъде изцяло погълнат от Китай и отношението на Далай Лама към китайската агресия. Уви, колко далновиден се оказа той впоследствие по отношение на НЕИЗБЕЖНОСТТА на една доминираща реалност спрямо нашите желания и домогвания.
Ала нещо необикновено: обсъждаха се конкретности, а всичко някак придобиваше и друг, едва ли не
метафизичен характер. Не се забравя лесно духа и атмосферата на тази необикновена среща.
Някъде към самия й край един изтъкнат бизнесмен зададе въпроса: “ Ваше преосвещенство, кой ,мислите, е основният ни проблем тук, в Съединените Щати?”
Далай Лама се засмя с широката си усмивка, като че ли обгръщаше всичко и всички.
После, след кратка пауза, продължи:
—О! Не само тук, в Америка, а и в цялата Западна цивилизация,
проблемът е само един:
“The illusion of the separate Self”
( Илюзията, че твоето Аз е отделно от другите).
Далай Лама не спомена за егоизма или щестлавието, или за алчността ни, или Егото, или нетърпимостта ни един към друг. Нито за омразата ни към идеи, които противостоят на нашите. Нищо от това.
Не! “Илюзията, че твоето Аз е отделно от другите.”
Вярвам, че винаги ще помня тази среща, може би и вие…
февруари, 2021
© Иван Бързаков