“Знаменателен — в цялото европейско изкуство! Безпрецедентен…
Единствен, може би, който съчетава реализма на централната фигура с разчупени
(буквално) форми и конфигурации, които ВИБРИРАТ.
Обърнете внимание в “ Седящ демон” на нещо, за което обикновено не се пише— замисленото, извънредно младо и едновременно носещо скръбта на цялото човечество изражение на лицето. И вътрешното себеразрушение на тяло и устрем. В картините на Врубел, този абсолютен художник- мислител много често присъства и една странна умозрителност, но блестящото му чувство за фигурална и цветова композиция не ти позволява да се отскубнеш от “ демоничния” му чар. Можем да си го обясним само— и то отчасти—с “разкъсващите” го противоречия — дълбоко в душата на твореца. Неизбежно повлиян философски от Фридрих Ницше.
(“Методология на изящните изкуства, музиката и архитектурата”, ©Иван Бързаков)