“Ето го най- великият руски поет, от всички времена!
Той пише стихове, както Моцарт твори музика. Същото е и със Смирненски, най-талантливия ни поет. Но Христо няма РАЗМАХА на Пушкин, огромния му размах и непринудена ДЪЛБОЧИНА, там е разликата.
Аз мога само да добавя, че когато Пушкин, който най-силно влияе на Иван Вазов, пише:
“Я памятник себе
воздвиг нерукотворний…
— той не пише само за Акександър Сергеевич, пише за поета- патриот ВЪОБЩЕ! (Да се поучат нашите поети популисти, които ни занимават в интервюта, а и в стихове понякога със СЕБЕ СИ!)
Затова е обичан от всички Пушкин! Защото е всеобщ, не личен—освен, че е РАЗКОШЕН!
Само това мога да добавя, а го познавам в оригинал, вярвам, добре( някой път искам да Ви пиша за “ Полтава”)
Добре, че не се беше родил в България по време на комунизма— щеше да бъде другаря Пушкев, и понеже носи бунтовния дух на декабристите, щяха да го ликвидират и почти никой нямаше да е чул за него!( Както, междувпрочем вярвам, че щяха да ликвидират Вапцаров, ако беше останал жив., този чудесен поет също, жертва на заблужденията си, на идеализма— това не ти е недоносчето Младен Исаев или Радевски)
Тъжна е страна, която изяжда великите си синове— от завист!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)