Често истински доброжелатели— имам много (кой знае защо?)— ми пожелават от все сърце да ми се даде вече Нобеловата награда по литература. Особено след 9- та поредна Номинация тази година.
Смешно!
Искам да Ви дам един малък, но според мен безценен подарък, а именно: няма нищо на този свят по-важно от СПОКОЙСТВИЕТО НА ДУХА, запомнете, приятели!
Защото знам и съм спокоен, че няма да ми се даде Наградата.
Не защото си нямаме лобита, не защото поезията ми не е “ актуална”, според Западната гилдия— твърде много скръб и болка, и страдание, и изгнание в стихове.
Нито затова, че не е преведена на английски, френски или шведски. И не е издавана в чужбина.
Нито поради стотиците завистници у нас. Когато Тодор Живков се разпоредил на Левчев, като председател на СБП, да номинира Радичков за втори път за Нобел, писателят се оплакал на Атанас Свиленов, че цяла сюрия писатели скочили възмутени. Как можело такъв бездарник като Радичков да номинират за най- голямата награда в света. И няколко даже писали протестни писма до Нобеловия комитет!( Спомняте си вица за дяволите и българския котел в ада, който никой не надзиравал, отвътре дърпали ако някой се опитвал да се измъкне). Не че някой в Швеция е обърнал внимание на тези завистници. Просто не е имало кой да номинира Йордан Радичков за трети път. Знам тази историйка от самия Свиленов, който е редактор на книгите ми, вечна му памет!
Не, не за това е спокоен духа ми.
А чисто и просто….защото не я заслужавам! Та помислете си само: от най- големите ни, от гигантите от всички времена, само Иван Вазов и Пенчо Славейков са номинирани по веднъж—Антон Дончев вероятно два или три пъти и Елисавета Багряна, само тя може би четири или пет пъти. Има още една шепа автори — по веднъж.
Да не изброявам плеадата от наши разкошни поети и белетристи — от всички времена— които не са номинирани даже веднъж. Нито Яворов, нито Дебелянов( който преживе не е издал стихосбирка, понеже не заслужавал още!!!!), нито Елин Пелин или Йордан Йовков, нито Смирненски, нито Димитър Талев… и още колко много!
Та Иван Бързаков! Доста смешно, нали?
Много е важно да се съпикасваме, поне малко!
И още нещо, лично— не ме тревожи финалната оценка на Шведската Академия, поради спокойствието на духа!
Уилям Фокнър, един от най- големите световни писатели на 20 век, ненадминат и до днес, забравил да каже на любимата си дъщеря, че е станал лауреат на Нобеловата награда. Тя научила за това от издателя му.
И когато го запитала, защо е пропуснал да й каже, писателят отговорил след кратка пауза:
“ Та това ли трябва да определи колко струват книгите ми!”
И това — Уилям Фокнър!
Нямам какво повече да добавя по въпроса. 25 март, 2021