Книгите – защо !
Когато са първи път се докоснах до поезията на Иван Бързаков бях изненадана, бях изумена. Четях и попивах всеки стих. Не исках да свършва.
Бях попаднала в един свят, уж непознат, а всъщност почти напълно забравен…“нямало нужда да се помни“… Забравата е нашето ежедневие, забравата е всъщност грях. Този свят, светът на поета Бързаков е остра болка, една изплакана реалност – и това ме накара да чета и препрочитам трите му поетични книги. Да търся, преоткривам, да се връщам отново и отново…
Какво ме привлече толкова силно? Не знаех нищо за автора,за магията на тези книги.
Според оценката на редица литературоведи, критици и философи (Елка Константинова, Георги Цанков, Атанас Свиленов, Иван Славов и други) тази лирическо-поетическа трилогия „ Яростно в скръбта“ , „В съня над пропастта“ , „ Лумнали огньове“ е на световно ниво. Лирическо- поетическите трилогии са изключително рядко явление, у нас няма. Дори семиналната творба от две части на Гьоте „ Фауст“, която е великолепна поезия, не е само лирика.
Нещо повече – в Бързаковата поетическа трилогия има уникални елементи:
Необичайната интеграция на компонентите в едно динамично единство – стих към стих, цикъл към цикъл, заглавие към заглавие, илюстрация към илюстрация, книга към книгата…
Тази интеграция включва също така:
Конвергенция на времената в циклите и стиховете. Редица стихове от първи цикъл („ В бездънната пропаст на робството“) могат спокойно да се преместят в трети цикъл- („ Бездната днес“).
Например стихотворението„ Осъдени завинаги“ (от първи цикъл ) се възприе в 2009г изцяло като част от съвремието, за целия период след 1989г.
Едновременност на конкретност и универсалност – в едно абсолютно единство. „ Нещата се случват тук и сега, и едновременно във всички времена“-( из „ Описание на мотивите“ за 7-та Номинация на книгите за Нобелова награда за литература).
Тотална „оркестрация“ на компонентите в трилогията
– Смислово ( идейно- тематично)
– Музикално- полифонична ( контрапункт , теми и подтеми, лайтмотив)
– Ритмично и визуално „ Нищо не е случайно поставено, то или ни подготвя за повторно вникване в следващия поетичен текст – или за доосмислянето му“…( виж Послеслов на Атанас Свиленов, стр. 129 от „ Лумнали огньове“)
Всичко в трилогията е прецизирано в „ монтажа“: всяка дума , разположението на всеки куплет в пространството, всеки препинателен знак, своеобразния ритъм на паузите.
Психотерапевтично въздействие на стихове и книги
„В многобройните благодарствени писма, които поетът получава в последните седем години, читателите пишат, че независимо от огромната скръб и дори гняв от отчайващите условия в днешна България, те изпитват дълбоко чувство на облекчение и удовлетворение от тази поезия. Явно е, че стиховете на Иван Бързаков въздействат силно психотерапевтично и се явяват като катарзис за душата“ ( из официалните документи на седмата поредна номинация за Нобелова награда за литература)
…
Ето нещо интересно, вярвам, за всички горещи любители на поезията и есеистиката.
Още повече, че се получи съвсем неочаквано – като коментар от една читателка:
“Наистина трилогията на Иван Бързаков е безценна и за цял живот !
Не очаквайте да разберете всичко на първо четене …
Но веднъж усетили силата на тази различна ,разнолика ,но истинска и убедителна поезия ще искате да я опознаете в дълбочина и във всичките и нюанси – скръбна, печална, мрачна и нежна, вдъхновяваща и мъдра…
В многообразната поетична словесност всеки намира нещо свое и винаги с желание се връща да чете и препрочита любимо стихотворение или мъдра мисъл .
Прав е критикът Георги Цанков като казва в увода към третото издание на ,,Яростно в скръбта”-
,,Поезията му (визира Иван Бързаков) черпи корени от живия живот, но е значима, защото не остава до автобиографичната изповед , а се издига до големите общочовешки обобщения .”
Мария Димитрова, педагог
…
Имах чувството, че се съм се изкачила на висок връх чрез тези книги.
И не искам да слизам от него.
Вера Костадинова