НЕОЧАКВАНО
Късна пролет…
В утрото на пътя си играеха деца с топка. Много усърдно, като че ли целият им живот зависеше от тази игра и кой ще спечели.
Писателят бе работил цяла нощ и сега бе излязъл навън— на свеж въздух—да размисли върху написаното. И сега, като наблюдаваше децата, неизвестно защо, се увлече в играта. В ритъма й, в радостта, която бликаше от всяко движениe. Отново и отново… Без да се замисля. Като че ли животът се състоеше само от тази игра, от тези деца— които не познаваше, които виждаше за първи път.
Искаше му се да продължава така без свършване…
И изведнъж го налегна някаква тъга. Изневиделица. Разбра, че от написаното през нощта няма никаква полза. Въпреки метафорите в стила, напрежението, обратите…
Сам не можеше да разбере защо.
Сякаш всичко се смееше около него — и в него!
Напук на всичко, което знаеше и което бе вършил досега. Всичко, към което се бе стремил.
Странно!
И писателят внезапно се разсмя.
©Иван Бързаков
февруари, 2021