КИТАРАТА-Федерико Гарсия Лорка -05.06.1899 г. / 1939
Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча!
—
“Това е гениална поезия, не нашите стихчета! А нямате представа как звучи на ИСПАНСКИ!
При Лорка няма нагласена рима, ритъмът е безупречен, а тези образи метафори не срещам никъде: нито при Шекспир, нито при Хайне, Байрън или Шели, нито при Гьоте или Хьолдерлинг, нито при Бодлер или Аполинер— нито дори при Руми( само него не мога да чета в оригинал)…
Единствено при един друг велик испанец— синьор Лопе де Вега!
Това е гениална поезия, не може да не й се преклониш!
Затова не се увличайте по популярни стихове и поети. В най- добрия случай те са стихоумеещи, в най- лошия— просто стихоплетци…
Четете Лорка и Лопе де Вега— за най- високите критерии!
Вижте тези маслинени, огнени очи и изящни устни на Лорка— говоря като психолог физиономист, с опит в 40 страни по света— те издават магията на вълшебника!
А неговото “ Дуенде”, което познавам от късните 77 години на миналия век е образец за вдъхновена и проникновена проза!
Четете Лорка и Лопе де Вега!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)