“Обърнете внимание, приятели мои, на картината: пейзаж с кипариси. В цялата картина личи как Ван Гог изстисква директно боята от тубата — на много места— и така осъществява “ релеф в плоскостта”.
Гениално, нали?
А това небе е безумно— няма такива облаци в действителността на живота.
Тук, обаче, се касае за една друга реалност— тази на окото, на художника.
Ето я реализацията — в една абсолютно различна парадигма— на онзи принцип, на който далечен предтеча се явява Пармиджианино, 400 години преди Винсент—със своите неестествени пропорции и размери.
“Реално в една картина е само онова, което е реално за окото”— е концепцията , която изнесох в лекциите си по света, като прозрение относно не само картините на Пармиджианино, но и цялата модерна и съвременна живопис на 19, 20 и 21 век.
Така че, при Ван Гог, както и при Сезан, и цялата група постимпресионисти, имаме налице това, което наричам
“ измислена” реалност (invented reality). По- истинна от истинската . Просто … не можеш да не го обичаш!!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)