“Вечеря в Емаус”— Караваджо

“Изключителна картина— вникнете в огромното изящество на цвят, РЕАЛИЗЪМ и контрасти! Наслаждаваме се на врязващите се форми и цветове.
Да проследим някои от ярките тонове: блестящата покривка на масата се подсилва от белите цветове от двете страни— никак не е случайно бялото, което “свети “ на ръкава на слугата, изправен край възкръсналия Исус. Нито е случайна цветовата композиция на червените тонове. Цветът на кръвта.
Караваджо, като връх на Барока, идва много след Ренесансовата живопис, вече Христос е напълно земен, от плът и кръв— дори пращящ от здраве. От една страна това упражнява силно ПЛАСТИЧНО въздействие, а от друга материализира усещането ни, че Той е наистина жив, възкръснал.
Всичко е живо и ДИНАМИЧНО! Вижте жестовете на двамата Исусови ученици— ще изскочат едва ли не извън рамката на картината.
Имаш чувството, че е театрална сцена( типично Бароково), но светлината никъде не моделира сама по себе си цветове и фигури, въпреки рязко очертаните сенки и свeтлосенки
( chiaroscuro)—както е при Рембранд, при него светлината моделира всичко. Рембранд ще дойде малко по- късно и ще заеме друго място в световната история на изкуството…
Що се касае до Караваджо, тази му картина е една от “перлите” на Националната галерия в Лондон— изследвал съм я много пъти, включих я в поредица от лекции с участници в музея, съзерцавал съм я много… и пак не мога да й се наситя.
И при възможност, бих ви говорил още много за детайлите, за нюансите…за тази всепоглъщаща ВЪТРЕШНА енергия на движението.
Това е магията на гения Караваджо!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021г.)