image-apr

Картина на стаята на художника в Арл, в южна Франция

“Вижте, моля, как работи с комплиментарните червено и зелено, особена смелост!
Всичко е “изкривено” като форма, дори там където не личи на пръв поглед.
Всичко: масичката, столовете, закачалката, леглото, рамката на прозореца, вратите, дори рамките на картините— ако се взрете внимателно…
Тази деформация подсилва яркостта на комплиментарните цветове и се “ врязва” в съзнанието на зрителя по начин по който другите художници навремето не могат да постигнат.
Нещо повече, създава се особен динамизъм и едва ли не движение и картината оживява при цялата си “кривост”— или може би ПОРАДИ нея.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

image

Един интересен пейзаж на Крос и моят анализ

Henri- Edmond Cross

“Приказен постимпресионист — във всеки един смисъл! Обърнете внимание на оригиналния му пойнтилизъм— създава вътрешно движение на вибрационни кръгове. В не малка степен това се дължи на ЦВЕТОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ. Един от най- големите майстори на цветовата композиция в края на 19 век. Парадигмата на модернизма от 20 век не е още налице при него. Това ще видим малко по- късно при Матис( картините му от 1905).
Затова чудесния Крос си остава постимпресионист.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

167562731_4340371915991447_4555547005982443640_n

Един пейзаж на Ван Гог

“Обърнете внимание, приятели мои, на картината: пейзаж с кипариси. В цялата картина личи как Ван Гог изстисква директно боята от тубата — на много места— и така осъществява “ релеф в плоскостта”.

Гениално, нали?

А това небе е безумно— няма такива облаци в действителността на живота.
Тук, обаче, се касае за една друга реалност— тази на окото, на художника.
Ето я реализацията — в една абсолютно различна парадигма— на онзи принцип, на който далечен предтеча се явява Пармиджианино, 400 години преди Винсент—със своите неестествени пропорции и размери.
“Реално в една картина е само онова, което е реално за окото”— е концепцията , която изнесох в лекциите си по света, като прозрение относно не само картините на Пармиджианино, но и цялата модерна и съвременна живопис на 19, 20 и 21 век.
Така че, при Ван Гог, както и при Сезан, и цялата група постимпресионисти, имаме налице това, което наричам
“ измислена” реалност (invented reality). По- истинна от истинската . Просто … не можеш да не го обичаш!!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

L'église_d'Auvers-sur-Oise

Лудост и величие

На 30 март се ражда този, който ще остане ненадминат в живописта, а и не само там…
За него импресионистът Писаро казва:
“Имам чувството, че този или ще полудее … или ще ни надмине всичките.”
Без да подозира, че Ван Гог ще постигне и двете!
Преди години имах щастието да видя в пинакотеката на Париж една изложба, която изследваше влиянието на японската живопис върху творчеството на Винсент. Картините бяха специално подбрани, повечето от частни колекции. Така се случи, че в три от тях съзрях, не— усетих ЕДНОВРЕМЕННО гения в тоналността на художника и лудостта в мозъка— без това нито за частица да не отнема от величието на достижението му. Не разрешаваха снимки— иначе бих споделил този уникален феномен с вас тук, приятели на изящното.
Но:
Затворете очи и си спомнете най- кривата църква в картините на света— “Църквата в Овер”, която е в музея
Орсе, Париж. Всичко се движи— всички плоскости се движат едновременно една със друга и една КЪМ ДРУГА. Всичко гори, всичко пламти, има линии, които не отговарят архитектурно на постройката, но затова пък допринасят за това безумно движение — извисяване към небесата. Трябва да си немалко луд и още по- голям гений за да го осъществиш. Имах привилегията на младини( 23 годишен) да работя като редактор върху двутомното издание на “ Български художник”— превод от немски на писмата на Ван Гог до брат му Тео( “Als Mensch unter Menschen”). И тогава си дадох сметка, че най- добре може да пише за него един друг безумец— драматургът Антонен Арто. През целия си досегашен живот не намерих по-вдъхновена и проницателна биография за Винсент от монографията на Арто: “ Ван Гог— самоубиецът на обществото”. Не знам дали е превеждана на български, дано успеете да си намерите и прочетете френския оригинал.
Има неща, които се врязват в съзнанието ни за цял живот!
____
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

sed_demon

“Седящ демон” на Врубел

“Знаменателен — в цялото европейско изкуство! Безпрецедентен…
Единствен, може би, който съчетава реализма на централната фигура с разчупени
(буквално) форми и конфигурации, които ВИБРИРАТ.
Обърнете внимание в “ Седящ демон” на нещо, за което обикновено не се пише— замисленото, извънредно младо и едновременно носещо скръбта на цялото човечество изражение на лицето. И вътрешното себеразрушение на тяло и устрем. В картините на Врубел, този абсолютен художник- мислител много често присъства и една странна умозрителност, но блестящото му чувство за фигурална и цветова композиция не ти позволява да се отскубнеш от “ демоничния” му чар. Можем да си го обясним само— и то отчасти—с “разкъсващите” го противоречия — дълбоко в душата на твореца. Неизбежно повлиян философски от Фридрих Ницше.

(“Методология на изящните изкуства, музиката и архитектурата”, ©Иван Бързаков)

Autumn_landscape

Ван Гог “ Есенен пейзаж”

ЕСЕНЕН ПЕЙЗАЖ
Една изключително рядка творба на Ван Гог. Обърнете внимание на многообразието от РАЗНОПОСОЧНИ и същевременно уникално обеденинени в цялостно, единно ЗВУЧЕНЕ движения. Доминира сдържаната , едва ли не по “ холандски”цветова композиция— много различна от
импресионистично повлияните творби на Винсент. Познавам картината от музея Кролер- Мюлер в източна Холандия.
Оголеното дърво отпред вдясно се врязва остро в пейзажа, (донякъде подсъзнателно) и съответства на вътрешното безпокойство в психиката на Винсент.
( из “ Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020– ©Иван Бързаков)

roden_kiss

РОДЕН

Разбира се—велик! Не само гениален като суперлатив, а най- вече като ПРОЗРЕНИЕ, преди всичко като ПРОЗРЕНИЕ!
Вижте в “ Целувката”— този своебразен танц, как това кръстосване- единство на двете тела се врязва в съзнанието ни и ни понася на крилата си към небесата на въображението!
Истински наследник на Микеланджело Буонароти, а чрез него и на древногръцкия Лаокон.
( из” Методология на изящните изкуства и музиката”, 2020, ©Иван Бързаков)

dali-boy-window

За визията на Дали

Вляво картината на момичето на прозореца е от ранния период на художника— преди да “открие” сюрреализма, познавам го добре.
Дали е на много места, в много музеи и галерии по света, не само в Испания и Франция, но този му период ще видите най- ясно в Мадрид. В музея Рейна София (кралица София), където е и прочутата “Герника” на Пикасо( в друг отдел, но в същия музей).
Обърнете внимание, че при цялата сръчност на Салвадор Дали, няма и помен от ВИЗИЯТА на художника, визията на сюрреализма. Това виждате и в портрета тук— момичето на прозореца.
( “ Методология на изящните изкуства”, ©Иван Бързаков)

5 симфония на Бетовен

Роденият на 16 декември – тази е представата—Лудвиг ван Бетовен!
Не можем, вярвам, да разберем мощта и изяществото на симфониите му, където именно е най- силен композиторът
( независимо редица други блестящи творби: концерти, сонати…)— ако не си дадем сметка за особеното съчетание-контраст между сила в динамиката и музикален лад. Много пъти в лекциите си по
ОПТИМАЛЪРНИНГ по света съм изтъквал силата на КОНТРАСТИТЕ в симфониите на Бетовен. Именно ДИНАМИЧНИЯТ КОНТРАСТ отличава пета симфония от девета.
Не че девета е по- малко красива или по- малко дълбока, напротив!!!
А мнозина музикални колеги са убедени и в тоталното превъзходство на девета симфония.
Но аз говоря тук за друго.
Слушайте, моля, с дясната хемисфера на неокортекса на мозъка, докато следите ЕДНОВРЕМЕННО движението с лявата, “ аналитична” хемисфера— много внимателно!
(Пета симфония, съм “дирижирал” строго АМАТЬОРСКИ с групи участници в семинарите по ОЛ, без инструменти, естествено!)
Ако сте внимателни в слушането- анализ, може би ще откриете
онова необикновено съчетание на “познатото”( familiar)с “изненадата”( surprise)—вече в друг контекст на музикалната фразa.
И още по- важно:
ще си дадете сметка за изключителната роля на динамичния контраст в гениалната симфония на Бетовен.
И защо именно и немските радио предавания по времето на Хитлер използваха пета симфония за моблизация на войнственост, а и радиопредаванията на Чърчилова Англия са започвали( така ме информират, не съм бил роден)— с петата симфония на немския музикален гений.
Заради силата на тържеството, силата на победата над хитлеризна. С което Чърчил е искал и да внуши: “ Не воюваме срещу немците въобще, воюваме срещу Хиглер и хитлеризна.”
Без динамичната сила и динамична ЯРКОСТ в тази симфония на Бетовен, без непрекъснатия контраст на УДАРНОСТ(impact) и приказно- мелодична НЕЖНОСТ— знам я музикално почти наизуст, като едва ли не диригент— без всичко това не може да се постигне желания ефект, за да мобилизира армия и население.
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков, 2020)

За значението на Матис

“Ето гигантът на модерната живопис на 20 век!
Обърнете специално внимание, драги приятели, на играта на ПЛОСКОСТИТЕ!
Пълното отрицание на италианската перспектива на Брунелески и Алберти, която влияе на живописта( а идва от архигектурата) много векове наред.
Трябваше Моне да отвори нова страница, а и да бъде продължен от Ван Гог — и особено от Сезан, върховният предтеча, за да се появяват в началото на 20 век Матис и Пикасо, решително Матис, повече от фовистите, при които в началния си период принадлежи самият Матис— изследвал съм ги по цял свят.
Вижте как при Матис няма никаква орнаментация— не се подвеждайте— всичко е игра на плоскости. И перспективата се постига чрез ЦВЕТА . Това ще видим в изначалната му МОДЕРНА картина на дамата с цветната шапка, собственост на SFMOMA( в Сан Франциско). Гениално!
И е нормално да са предтечи някои от импресионистите
( най- вече Моне), както и преди всичко постимпресионисти те Ван Гог, особено Сезан!
Сезан, който се явява предтеча и на кубизма и то осезателен. И следователно на целия 20 век, след революцията на мосю Моне!
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, ©Иван Бързаков)”