2021-05-06_22-24-36

“Saint George and the Dragon”, Peter Paul Rubens, Museo del Prado, Madrid

Гигант в движението, не само в цветовете.
От тази ДРАМАТИЧНОСТ се учи много по- късно Дьолакроа( вижте драмата и силата на движението и цветовете при французина в музея Лувр).
Обърнете внимание и на фигуралната композиция тук: ръката на Св. Георги( мечът му е съзнателно назад) кореспондира пластично на предния крак на коня — както и цветово. Също и кракът му спрямо ръката на жената в заден план. Виждаме и колко много е научил Рубенс от съотношенията и симетриите на зрелия( късен) Ренесанс. Геният се учи от предишните гении.
И още:
Абсолютно допълване- преливане на цветовете, при всички контрасти, с изваяни детайли. Колкото повече се връщаш към картината, толкова повече неща откриваш— сигурен белег за гения( “Яростно в скръбта”- за гениалното).
( “Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков)

image-conv

Aнализът ми върху картината на Паоло Веронезе “The Conversion of Mary Magdalene”

“Забележителна картина!
Обърнете внимание, моля, на няколко компонента:
1. При цялата си усложненост, във фигуралната композиция няма нищо претрупано.
И което е още по-великолепно: отделните фигури са в позиционно
движение една към друга — така се създава усещането за цялостен и едва ли не ”непрекъснат”
динамизъм. Нещо, което по- късния Барок, та дори и Рембранд не успява да постигне.
2. Вижте тези чудни цветове— Паоло Веронезе е прочут с тях. Можем да ги съзрем както в някои от Венецианските храмове, така и особено в Националната Галерия в Лондон.
И нещо свръх забележително, на което съм се възхищавал при всичките си изследвания: като че ли самите цветове се “врязват” почти графично в съзнанието като ФОРМА. Никой друг не успява да постигне тази илюзия, никой от Венецианската школа— нито колосът Тициан, нито Джорджоне, нито дори Тинторето, при когото графичния ефект се постига по коренно различен начин. А чистотата на линията при Веронезе, напомня малко Рафаело— само че при него отсъства графичния, врязващ се ефект.
Тази чистота на линията, както и жестовете на отделните фигури ще повлияят по-късно на Маниеристите от групата на Бронзино, не на тези от групата на Пармиджианино — разликата в двете групи е показателна.
Какъв изключителен майстор е Веронезе — във всяко отношение!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

image-ham

Моят анализ на “Дамата с хермелина” — Да Винчи

“Дамата с хермелина” е гордостта на замъка Чарториски в Краков, ако не се лъжа.
Виждал съм я в гостуваща изложба в Сан Франциско.
Искам да ви обърна внимание на някои специални детайли:
Пръстите на дамата— тези свръх изящни, почти невидимо удължени пръсти си “ пасват” с муцунката на хермелина по особен начин, защото в тях има нещо ДЕЛИКАТНО хищно.
Изражението на лицето е благородно и замислено, тя е любовница на херцог Сфорца и изгубената девственост е загатната с кървавия тон на разтворения, като разкъсан ръкав.
Леонардо обича да ни поставя такива загадки— той е и мисъл, и чувство, и архитектура— но над всичко ОГРОМЕН ХУДОЖНИК. И в цветовете, и във формите— и най- вече в тяхното изключително ЕДИНСТВО!Така те притеглят в тихата си магия, че колкото повече оставаш с него, толкова повече красота откриваш… Сигурен белег на гения! Поклон!
(“Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

Кандински

За Кандински

Великолепно е казано за него: “да не е изобразяващо изкуство — да е свободно от това”. Съжалявам, че не съм го измислил аз.
Това може да се разглежда и като съществена дефиниция на абстрактното изкуство.
Обърнете специално внимание на композициите: фигурална и цветова
( англосаксон – ската школа, а оттук и американската не говори за цветова композиция— само за цвят и композиция, но голяма част от европейската — да!)
Цветът е цвят и формата е форма при Кандински, не като зрелия импресионизъм на Моне.
Но претендира за музикално “ звучене”— в абстрактен смисъл, разбира се…
Доколко е успял — си отговорете сами, съветвам. За всекиго е различно!
( “ Методология на изящните изкуства и музиката”, © Иван Бързаков, 2021)

sekstinskata-kapela

Scuola di Atene

“Това е прочутата stanza di Raffaello в съседство (относително казано) на Сикстинската капела на Микеланджело в музея на Ватикана.
Това, което е за учудване е размерът й, много по- МАЛЪК отколкото си мислех.
Обърнете специално внимание на фигуралната композиция, приятели— разбира се изящно съчетана с цветовата.
Това, което поразява в пластично отношение е абсолютната СИМЕТРИЯ на движение и покой, едновременно! Така че, движението изглежда замръзнало, а покоят е ДИНАМИЧЕН. Мога да ви разказвам с часове за отделни елементи, за вътрешния баланс, за “златното сечение” на много места— и пак няма да изчерпим всичко.
Никой освен Рафаело Санцио не успява да постигне това така блестящо— нито Да Винчи, нито Микеланджело.
В известен смисъл Рафаело в пластично ЖИВОПИСНО отношение се явява върхът на зрелия Ренесанс—или късния, както го наричат някои изкуствоведи.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)”

karavago

“Вечеря в Емаус”— Караваджо

“Изключителна картина— вникнете в огромното изящество на цвят, РЕАЛИЗЪМ и контрасти! Наслаждаваме се на врязващите се форми и цветове.
Да проследим някои от ярките тонове: блестящата покривка на масата се подсилва от белите цветове от двете страни— никак не е случайно бялото, което “свети “ на ръкава на слугата, изправен край възкръсналия Исус. Нито е случайна цветовата композиция на червените тонове. Цветът на кръвта.
Караваджо, като връх на Барока, идва много след Ренесансовата живопис, вече Христос е напълно земен, от плът и кръв— дори пращящ от здраве. От една страна това упражнява силно ПЛАСТИЧНО въздействие, а от друга материализира усещането ни, че Той е наистина жив, възкръснал.
Всичко е живо и ДИНАМИЧНО! Вижте жестовете на двамата Исусови ученици— ще изскочат едва ли не извън рамката на картината.
Имаш чувството, че е театрална сцена( типично Бароково), но светлината никъде не моделира сама по себе си цветове и фигури, въпреки рязко очертаните сенки и свeтлосенки
( chiaroscuro)—както е при Рембранд, при него светлината моделира всичко. Рембранд ще дойде малко по- късно и ще заеме друго място в световната история на изкуството…
Що се касае до Караваджо, тази му картина е една от “перлите” на Националната галерия в Лондон— изследвал съм я много пъти, включих я в поредица от лекции с участници в музея, съзерцавал съм я много… и пак не мога да й се наситя.
И при възможност, бих ви говорил още много за детайлите, за нюансите…за тази всепоглъщаща ВЪТРЕШНА енергия на движението.
Това е магията на гения Караваджо!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021г.)

rose

РОЗОВИ РОЗИ

“Искам да ви обърна внимание, скъпи приятели на някои от тайните на Винсент тук. Привидно изпълнени с тъга и навяващи тъга, благодарение на чудното ТОНАЛНО и ФИГУРАЛНО съчетание, тези рози проникват в душата и остават трайно в нас.
Цветово погледнато, всичко е в хармонията на преливащите се тонове, контраст и взаимно допълване. Тук нямаме характерното за много негови картини ОСТРО съпоставяне на комплиментарните червено и зелено. Вместо това Ван Гог осъществява ПРЕЛИВАНЕ на тонове, с което постига необходимата мекота на контраста.
От друга страна обаче деликатната донякъде ЕКСПРЕСИЯ на формата в този натюрморт се врязва в съзнанието на зрителя завинаги. Отново съзираме силното влияние на японската гравюрност в живописта им—изследвал съм го в много музеи и галерии по света…
И още нещо: вижте фигуралния контраст на ЗАКРЪГЛЕНОСТ в розите спрямо ОСТРОТАТА в листата. Налице е своеобразно
движение и контра- движение. Така Винсент реализира още по- голям ДИНАМИЗЪМ в натюрморта си, който се врязва завинаги в съзнанието ни— въпреки, а може би и поради придружаващата ТЪГА!
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)

image-apr

Картина на стаята на художника в Арл, в южна Франция

“Вижте, моля, как работи с комплиментарните червено и зелено, особена смелост!
Всичко е “изкривено” като форма, дори там където не личи на пръв поглед.
Всичко: масичката, столовете, закачалката, леглото, рамката на прозореца, вратите, дори рамките на картините— ако се взрете внимателно…
Тази деформация подсилва яркостта на комплиментарните цветове и се “ врязва” в съзнанието на зрителя по начин по който другите художници навремето не могат да постигнат.
Нещо повече, създава се особен динамизъм и едва ли не движение и картината оживява при цялата си “кривост”— или може би ПОРАДИ нея.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

image

Един интересен пейзаж на Крос и моят анализ

Henri- Edmond Cross

“Приказен постимпресионист — във всеки един смисъл! Обърнете внимание на оригиналния му пойнтилизъм— създава вътрешно движение на вибрационни кръгове. В не малка степен това се дължи на ЦВЕТОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ. Един от най- големите майстори на цветовата композиция в края на 19 век. Парадигмата на модернизма от 20 век не е още налице при него. Това ще видим малко по- късно при Матис( картините му от 1905).
Затова чудесния Крос си остава постимпресионист.
( “Мегодология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2021)

167562731_4340371915991447_4555547005982443640_n

Един пейзаж на Ван Гог

“Обърнете внимание, приятели мои, на картината: пейзаж с кипариси. В цялата картина личи как Ван Гог изстисква директно боята от тубата — на много места— и така осъществява “ релеф в плоскостта”.

Гениално, нали?

А това небе е безумно— няма такива облаци в действителността на живота.
Тук, обаче, се касае за една друга реалност— тази на окото, на художника.
Ето я реализацията — в една абсолютно различна парадигма— на онзи принцип, на който далечен предтеча се явява Пармиджианино, 400 години преди Винсент—със своите неестествени пропорции и размери.
“Реално в една картина е само онова, което е реално за окото”— е концепцията , която изнесох в лекциите си по света, като прозрение относно не само картините на Пармиджианино, но и цялата модерна и съвременна живопис на 19, 20 и 21 век.
Така че, при Ван Гог, както и при Сезан, и цялата група постимпресионисти, имаме налице това, което наричам
“ измислена” реалност (invented reality). По- истинна от истинската . Просто … не можеш да не го обичаш!!
(“ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)