Сдружение “ Професор Бързаков”
Обявява за шеста поредна година ежегодния Международен конкурс “ Иван Бързаков“.
Тази година: за разказ, стихотворение или есе
на постоянна тема – “ Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина “.

Дават се две парични награди

– Първа награда -700лв
– Втора награда -300лв;
– До 5 отличия .

Всеки автор може да участва само с един материал в жанр по избор.
Наградата се печели еднократно от живи автори.
Наградите се определят единствено на базата на високо художествено майсторство и съдържание стриктно по Темата.

Материалите се приемат най- късно до 15 ноември на електронен адрес : professorbarzakov.konkurs@abv.bg

Наградите и отличията се обявяват до 20 декември във фейсбук страницата на Сдружението: Сдружение Професор Бързаков- сайт за литература, живопис, музика и психология.

Наградените с парична награда губят правото на претенция към нея в бъдещ период ако в рамките на една календарна година от обявяването не са я потърсили.

На всички участници желаем успех!

Скъпи участници,

Журито на Конкурс“ Иван Бързаков“(с постоянна тема

“ Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина“), обявява следните резултати за 2023г:

Първа награда не се присъжда тази година.

Присъждат се две Втори награди- на 18 годишната Дамла Кемик за есето „Страданието и изгнанието – както в чужбина, така и в собствената родина“ и на Светлана Йонкова за стихотворението „ Бездомница“

Присъждат се и три Отличия

– Гергина Давидова за разказа „ Жадни очи“

– Кина Маринова за стихотворението „ Гара Единствена“

– Красимир Тенев за стихотворението „ Празно село“

Честито на наградените и отличените!

Желаем на всички приятели и съмишленици весели празници!

Сдружение „ Професор Бързаков“

21 декември 2023

На моята родна София

“Всичко е преходно, вечна е само скръбта.”

Заспал е градът – като мъртъв…
Потънал във черна измама.
Прокълнат.
На радости искрени извор пресъхнал.
Земята безплодна – без корен, без сок…

Отлетели,
колите замряха.
Звездите в душите
отдавна ги няма!
И светлините са занемели –
почти.
Като в някаква призрачна драма,
в която
са гръмнали Бог
и го чакат
в уплаха
всеки миг
да издъхне…

Едва ли,
обаче, са всички заспали.
Не вярвам!
Не спят
и не могат децата му скръбни.
В канавката –
сгърчил се просекът!
Оня, дребният старец,
с лицето на восък –
припаднал зад лавката.
(Днес не е нищо продадено).
Горе – жената,
с чело като пещ,
напразно се моли, безмълвно нарежда
в студената стая, без свещ,
бащата намръщен
да намери работа,
защото във шкафа е всичко изядено.
… синът, загубил всякаква надежда,
вторачил се в бутилката вино
на масата, със смъртоносни хапчета.
… детето
в съседната къща –
с родители в чужбина –
което
лежи с очи отворени и празни…
И глутница освирепели кучета,
кой знае от кого подучени,
които вият тук.
Подушили
трупа на гладния,
издъхнал някак си “случайно”
в огромния контейнер за боклук.
На който никога не кацат птичките.

Отчаян вой!
Пороят
дойде ли –
земята да измие –
ще се издавим всичките…
Моля, запалете свещичка
за нас, за големия град!
За упокой.

Не се занимавайте с посредственото, четете най- големите, стремете се към най-възвишените!
Когато прониквате в тях, вие възвисявате мисълта и Духа си.
Ще кажете: “Как да останем на Олимп? Не е ли много студено и самотно там?”
Така е.
Затова Ницше въведе в “ Тъй рече Заратустра” концепцията за Висшия човек( НЕ Свръхчовека). Висшият човек, който се оставя СЪЗНАТЕЛНО да отмира. Тези, които говорят за Свръхчовека на Ницше, не са го  разбрали напълно, мисля, повечето от тях— дори и умове като Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Не разбират, следователно и философа  безумец — в дълбочина!Гигантския мислител и изящен стилист, тъй безкрайно сам…
Тъй безкрайно!

Откъс от “ Недовършената песен – болка на Ф. Ницше”.

Иван Бързаков, © 2022