На моята родна София
“Всичко е преходно, вечна е само скръбта.”
Заспал е градът – като мъртъв…
Потънал във черна измама.
Прокълнат.
На радости искрени извор пресъхнал.
Земята безплодна – без корен, без сок…
Отлетели,
колите замряха.
Звездите в душите
отдавна ги няма!
И светлините са занемели –
почти.
Като в някаква призрачна драма,
в която
са гръмнали Бог
и го чакат
в уплаха
всеки миг
да издъхне…
Едва ли,
обаче, са всички заспали.
Не вярвам!
Не спят
и не могат децата му скръбни.
В канавката –
сгърчил се просекът!
Оня, дребният старец,
с лицето на восък –
припаднал зад лавката.
(Днес не е нищо продадено).
Горе – жената,
с чело като пещ,
напразно се моли, безмълвно нарежда
в студената стая, без свещ,
бащата намръщен
да намери работа,
защото във шкафа е всичко изядено.
… синът, загубил всякаква надежда,
вторачил се в бутилката вино
на масата, със смъртоносни хапчета.
… детето
в съседната къща –
с родители в чужбина –
което
лежи с очи отворени и празни…
И глутница освирепели кучета,
кой знае от кого подучени,
които вият тук.
Подушили
трупа на гладния,
издъхнал някак си “случайно”
в огромния контейнер за боклук.
На който никога не кацат птичките.
Отчаян вой!
Пороят
дойде ли –
земята да измие –
ще се издавим всичките…
Моля, запалете свещичка
за нас, за големия град!
За упокой.
Скъпи участници,
Четвъртият международен литературен конкурс 2022 „ Иван Бързаков“ – с постоянна тема „ Страданието и изгнанието - както в чужбина, така и в собствената родина“ приключи. Бяха получени 292 творби – романи, повести, пиеси, есета, разкази и стихотворения. Имаше участници от България, Израел, Германия, Украйна и Русия.
Журито беше затруднено в избора си, защото естетическото ниво на постъпленията е рязко завишено.
Днес, 18 декември 2022, журито реши:
Присъжда ПЪРВА НАГРАДА на Маргарит Абаджиев за романа“ Шакона пасион“ и парична награда на стойност 700лв. Романът е за живота на гениалния цигулар и композитор Васко Абаджиев.
Присъжда ВТОРА НАГРАДА на Петя Пламенова Иванова за разказа „ Търся Буйна“ и парична награда на стойност 300лв.
Присъжда пет ОТЛИЧИЯ на:
На всички наградени – ЧЕСТИТО!
Творби с особена ценност са:
Стихотворението „ селото…сгушено…“ на Мария Костадинова
Разказът „ Инженер чех с беневреци“ на Снежана Костадинова
Повестта „ Пропаст Каина“ на Юрий Табачников – от Израел
Стихотворението „ Заминаване“ на Венета Тенева
Стихотворението „ В сумрака“ на Милен Пенев
Стихотворението „ Пет страници от един живот“ на Мария Панайотова
Както и други.
Предстои да издадем АЛМАНАХ на наградените в Конкурс 2019, Конкурс 2020, Конкурс 2021 и Конкурс 2022. Целият текст или три страници, включително синопсиса. Прогнозна цена около 20лв. Ще бъдат включени и творбите с особена ценност.
За целта молим на и-мейла на Конкурса: professorbarzakov.konkurs@abv.bg да заявите желаните бройки.
С пожелание за щастливи празници!
Сдружение“ ПРОФЕСОР БЪРЗАКОВ“
Не се занимавайте с посредственото, четете най- големите, стремете се към най-възвишените!
Когато прониквате в тях, вие възвисявате мисълта и Духа си.
Ще кажете: “Как да останем на Олимп? Не е ли много студено и самотно там?”
Така е.
Затова Ницше въведе в “ Тъй рече Заратустра” концепцията за Висшия човек( НЕ Свръхчовека). Висшият човек, който се оставя СЪЗНАТЕЛНО да отмира. Тези, които говорят за Свръхчовека на Ницше, не са го разбрали напълно, мисля, повечето от тях— дори и умове като Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Не разбират, следователно и философа безумец — в дълбочина!Гигантския мислител и изящен стилист, тъй безкрайно сам…
Тъй безкрайно!
Откъс от “ Недовършената песен – болка на Ф. Ницше”.
Иван Бързаков, © 2022
По какво познаваме добрия диригент на симфоничен оркестър?
Не по впечатленията, които остават у нас движенията му с батона, а по това как свирят оркестрантите— колко добре владее оркестъра си, колко добре свирят тези оркестранти.
А по какво ще отличим големия диригент?
По това, че преобразява същия този оркестър! Големият диригент е не само със и във всеки музикант, той е в музиката отделно и най- важното: пред нея! Диригентът от изключителна класа успява да внуши всичко това на оркестрантите, да ги държи, така да се каже “в шепата си”— да ги вдъхнови до степента до която стават неузнаваеми. Спомнете си магията на гостуващият в София Херберт фон Караян (Тосканини не е идвал у нас, доколкото ми е известно). А освен Караян има редица други на неговото ниво — но с различен стил на преобразяване на оркестъра, които съм изследвал по света. Искам да подчертая, че основното, според мен, в изкуството на големия диригент е преобразяването на един и същ оркестър. Движението във и със конкретната симфония или концерт— и умението да го внушиш на всеки отделен музикант. Да усеща, че си само с него/ нея— и същевременно с всички и пред всички. (Не защото съм свирил в детството и юношеството на три инструмента— което ми помогна да създам специалните музикални дискове за релаксация с концентрация в ОПТИМАЛЪРНИНГ — а защото се готвех да стана диригент) Движението във и със, и най- вече пред музиката и преобразяването на един и същ оркестър—това препоръчвам да се наблюдава по телевизията или на живо при значими изпълнения на световната сцена.
© Иван Бързаков, музиколог, 2022
В операта на Рихард Вагнер “ Тристан и Изолде” композиторът и драматург-поет, най- големият, според мен, постига преодоляване на трагедията чрез надживяване на смъртта. Защото тази любов, любовта на Тристан и Изолде принадлежи ОТВЪД. Подобно на Шекспировата творба “Ромео и Жулиета”.
По тази причина, както писах някога във Фейсбук: „човечеството във Вагнеровата опера скърби за СЕБЕ СИ“.
А в прелюда към същата опера, композиторът постига надмогване на скръбта чрез самата скръб — затова имаме едно непрекъснато преливане на отделната музикална фраза в следващата и не можеш да вземеш само откъс от тях, без да нарушиш цялото.
© Иван Бързаков, музиколог, 2022
Джоузеф Кембъл беше най- големият митолог на 20, а вероятно и 21 век. Митолозите са учени, които изследват компаративно религии, поверия и митове. Присъствал съм на негови лекции в Калифорния, бях впечатлен от дълбоките познания на учения, както и от сравнителните му( компаративни) изследвания на митовете в отделните култури и времена. У нас, в България, книгите му са издадени от издателство РИВА.
И ето, че веднъж в Манхатън, Ню Йорк Сити, след отмората в публично джакузи, се срещат ученият и архиепископът на Ню Йорк( той е главата на католическата църква в Съединените Щати). Познавали са се добре от различни конференции. След обичайната размяна на любезности, архиепископът запитал Кембъл, замислено:
— Значи, д-р Кембъл, изглежда няма логично доказателство за съществуването на Бога?
—-Ваше преосвещенство, та нали ако имаше такова, нямаше да бъде ВЯРА.
Бихме могли да се замислим.
© Иван Бързаков
март, 2022
Изключително красивата картина на Винсент— “Нощно Кафе-тераса”. Формите са динамично балансирани, а ярките цветовете светят не по- малко от звездите в нощното небе. Жълтите навес и сграда образуват магнетично въздействие със сините тонове наоколо и отсреща.
Обърнете внимание на паважа, който създава усещане за трептене отдолу, а синьото “ движение” отгоре те изтегля в безкрая. Отново имаме налице тази своеобразно “измислена” реалност, но тъй близка до външната, че си спомняш мисълта на драматурга художник Антонен Арто— може би най-проникновения биограф на Ван Гог— че е “ по- истинна от истинската”.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков, 2022)