(септември 1944)
“На мъртвите ни костите ме викат.”
Ще мога ли, сега –
във огромната, страшната нощ на деня
на забравата
да потисна тревогата?
Необяснимата тревога на кръвта?”
(В страшната нощ на деня, из “В съня над пропастта”)
Не виждаше лицата им, бяха много сиви, до черно – в мъглата на несъзнаването или по-скоро полу- съзнаването…
Не можеше обаче да спре идването им… Колкото и да се мъчеше – нищо не можеше в съня!
… огромна тежест в гърдите. Някакво странно чувство за настъпващ край и едновремено с това усещане за абсолютна безпомощност. Нито сън, нито будно състояние – пълна безпомощност!
Онези вече не чукаха, а биеха с нещо по вратата: “Готов ли си?”
Дали не бе кошмар? Трябваше да се събуди!
Но бият силно… наистина значи!
Ужасът изблъска тялото му от леглото, той навлече набързо дрехите си и… залости заключената врата с каквото му попадна под ръка:
”Не съм!”
Тогава заудряха още по-яростно по стената – и пак, и пак: “Готов ли си?”
Той барикадира вратата с масата и столовете и изпищя: “Не съм, не съм!”
Удариха по стъклото на прозореца. И като не им отговори, разбиха го на парчета, скочиха вътре и го измъкнаха от стаята.
Беше се съвсем изпотил, горкичкият, и пребледнял като платно, защото бе разбрал, че идва краят.
Сети се за Литва и Естония и как като взеха властта сякоха свещениците и десетките хиляди вярващи!
Сивите хора го повлякоха…
Далеч в небето зората идваше винено червена, почти кървава.
Бележка на автора:
Дълбоко в нощта на първи срещу втори февруари, 1945 бяха изведени потайно нa Софийските гробища и разстреляни в упор, в тила, осъдените на смърт – всички 140 “царски хора”: регенти, министри, депутати, съветници по религиозните или юридически въпроси, учени, лекари или просто приближени на царския Двор – без разлика дали имат или не някакво участие в управлението на страната до комунистическия преврат на 9 септември, 1944 г.
От Москва бяха дали нареждане да се увеличат рязко смъртните квоти на осъдените. Никаква милост, нито грам – никому!
За да се развихри поголовната ликвидация на “буржоазната” интелигенция и “отците” на вярващите – из цялата страна.
Вече без съд и без присъда.
19 февруари, 2017
Денят на обесването на Апостола
© Иван Бързаков