СРЕЩА С МУКТАНАНДА

( документална проза)
Беше съвсем в началото на 80-те. Една моя курсистка ме покани да видя събирането на почитатели на Муктананда в Лос Анжелис. Не бях виждал истински индуски гуру и приех с радост.
В една огромна палатка бяха насядали— може би 4-5,000. В единия й край чакаше огромна опашка от почитатели —да бъдат благословени и лекувани. Моята курсистка изглежда имаше “ връзки”( навсякъде е така), защото ме заведе отпред и пошушна нещо на преводачката на мъдреца.
Муктананда веднага ме извика при себе си и ме запита кой ми е дал “ the gift of healing”( да лекувам).Бях доста изненадан, тогава още не възприемах образователната психологическа работа със здрави хора за лечение. Отговорих му, че идвам от една малка, древна страна —където на старобългарски думата за “ум” се родее със свещенната индуска мантра “ ОМ”( на старобългарски се пишe “ оум”, но се е произнасяла, казах, като мантрата).
Той кимна с глава одобрително, особено след като обясних, че България е на кръстопътя на Запад и Изток, и Север и Юг, в центъра на Балканите.
Изглеждаше напълно удовлетворен, че мога да лекувам душите(странно, нали?).
Вече си тръгвах, когато ме повика обратно и ме попита какво може да направи той за мен. “ Не знам, Баба, аз просто исках да Ви видя— не съм като всички тези хора, които се нуждаят от Вас.”
Муктананда настоя. Замислих се, после се сетих. И го запитах:
— Какво да правя, Баба: изнасям лекции по света, курсове, практически семинари( workshops)— раздавам не толкова знания и техники, колкото душата, сърцето си…и ето, все ми забиват нож в гърба. Колкото си по въздействащ, толкова е по- сигурно, че ще те уязвят.
Чакам отговора и си мисля: “ Така , фокус- покус, факирът ще ми даде някаква “техника”: я да обгърна този, който ме уязвява с въображаема бяла светлина, я нещо друго, пак от този род!”
Ала Муктананда се усмихна замислено и се обърна към преводачката да ми предаде:
—Така ще бъде и занапред —по целия свят, където работите. Дарбата не Ви е дадена безвъзмездно. Заедно с нея Ви е дадена и болката. Едното е дадено с другото.
— Как да се предпазя тогава?
— Няма предпазване. Ще трябва да го приемете дълбоко в себе си … и със себе си.
Друг път няма!
Като неизбежност— но и като благодат…
Тогава разбрах, че е истински гуру, не индуски факир.
(Гуру означава духовен Учител, като Петър Дънов.)
Много, много по- късно, на 66 години, вече като писател, разбрах, че тази болка е дадена за цял живот. Независимо дали си талантлив или не много( като мен,поета).
Стига да си се врекъл на Него. Да вършиш Неговата работа— да помагаш, да лекуваш душите с това, което пишеш.
Изглежда, че винаги е така.
(©Иван Бързаков)
Posted in Разкази и есета.