Видният литературовед Елка Константинова е отгледана от нейния вуйчо – Николай Лилиев. И ето че един ден, когато си говорили за мечтите на Елка, за бъдещето ù, големият поет въздъхнал:
– Елче, да знаеш, от теб не става поет. Ти не си за поет. Но от теб може да стане много добър литератор – при едно условие!
– Да, вуйчо, кажи какво?
– Спомняш ли си, преди години копахме в нашия двор кладенец. И като стигнаха до бистрата вода, казах да продължат да дълбаят.
Точно така, детето ми. От теб ще стане чудесен литератор, ако не спреш при „бистрата вода“. Ако отидеш по-дълбоко.
Елисавета Багряна и Дора Габе спряха при „бистрата вода“ и… не отидоха достатъчно далеч в поезията си.
– Какво има отвъд “бистрата вода”, вуйчо?
– А-а-а, отвъд “бистрата вода” е душата на поета. Като стигнеш до душата му, ще докоснеш и душите на читателите си.
Елче, знам, скъпа, че не съм голям поет, разбира се, че не съм. Не съм белязан от знака на Боян Мага. Но мисля, че Бог ми е дал достатъчно… да знам какво е голямата поезия.
(из “Лумнали огньове”, 2013, 2021)