За контакти с мен може да използвате следните координати:
e-mail: ivanbarzakov@gmail.com
тел: 0014153284002
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Скъпи приятели, предвид създалата се сложна обстановка в България и света, свързана с пандемията COVID-19, удължаваме срока за получаване на материали за Конкурса до 15 ноември.
Сдружение "Професор Бързаков"
обявява за втора поредна година ежегодния международен конкурс " Иван Бързаков" за разказ, стихотворение, есе или книга
на тема " Страданието и изгнанието - както в чужбина, така и в собствената родина".
Дават се две парични награди от: 700лв и 300лв; няколко отличия или грамоти за участие.
Всеки автор може да участва само с един материал в жанр по избор.
Наградата се печели еднократно, от живи автори.
Наградите се определят единствено на базата на високо художествено майсторство и експресивност по темата.
Материалите се приемат най- късно до 15 ноември на електронен адрес : professorbarzakov.konkurs@abv.bg
Наградите и отличията се връчват в началото на месец декември всяка година.
Точната дата ще бъде съобщена на фейсбук страницата на Сдружението до 20 ноември.
Бъдете смели!
Желаем ви успех!
360 ГОДИНИ от смъртта на Диего Веласкес- 06 юни 1599- 06 август 1660
Diego Rodríguez de Silva y Velázquez
Няколко думи за върха в испанската живопис и един от най- големите майстори на всички времена:
Веласкес е свръх изтънчен , абсолютно всички компоненти в творбите му са така балансирани, че не можеш да изтъкнеш който и да било от тях над другите. Другият гений в това отношение е Рембранд— но в коренно различен стил, макар и да живеят в една и съща епоха. Докато холандецът разчита на драматичната светлина да моделира обекта, Диего идва да ни каже: нищо в една картина не трябва да е уловимо като доминиращо— “магията” е някакси отвътре. Забележете властността в движенията на конете му. Веласкес “заковава” динамиката в композициите си, като спящата царкиня, която е готова да се пробуди след 100 години. (В романа това ще постигне след 300 години Уилиям Фокнър, върха на американската и световна литература в 20 век)
Супер балансираната композиция в ДВИЖЕНИЕ във картините му надминава всички очаквания— не съм виждал по света нещо подобно като динамика на ПОКОЯ.
Няма по- значим гений в живописта от Веласкес по отношение на “картина в картината” и движение в движенията— разгледайте ги внимателно, моля!
Другата най- забележителна творба на майстора е “Las Meninas”( “Придворните дами”), заемаща централна позиция в колекцията от картини на художника в музея Прадо в Мадрид.
( “ Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)
Ето го майсторът на Сецесиона. Къде е загадката на Густав Климт? Ще се опитам да ви разкрия алгоритъма му.
За да се УСЕТИ силата на художника е необходимо прозрението за уникалното ЕДИНСТВО на ПЛОСКОСТИТЕ в картините му.
Защото живописта е тихото тържество на плоскостта.
Във всеки един пейзаж на художника можете да си зададете въпроса: “ Това дърво вдлъбнато ли е или напротив—изпъкнало?”
Този семинален въпрос можете да го зададете и тук, в картините, които не са пейзажи. Принципът е същият: нов тип експониране на реалността в контекста на плоскостите — навътре ли влизат или навън, като релеф? Това са и уроците на Матис, един от основоположниците на Модернизма в 20 век. Матис, при когото нямаме никакъв орнамент— не се лъжете! Всичко при него е едно своеобразно ДВИЖЕНИЕ на плоскости( на места даже РИСУНЪК в плоскоста)—заедно с ИДЕИ за образи, никога образи, в това е неговия гений.
При Климт— тъкмо обратното, всичко е орнамент, блестящ орнамент—той е първият в света в тази концепция — играта илюзия на плоскостите в пространството като ОРНАМЕНТ. В този смисъл Климт се явява противовес на скулптурата— но само в пространствено отношение, всичко в картините му е съвсем ПЛЪТНО, няма разстояния.
Той е абсолютен художник, ала в съвсем различен пластичен контекст от гения на Ван Гог или този на Сезан и Гоген, които са предтечите на модерното изкуство в началото и средата на 20 век. (Ван Гог някакси отвъд всички времена)
По-късно сюрреалистите
( Дали,Ернст, Миро, Де Кирико, Клее... и толкова други) ще вървят по други пътища и вършат други революции —но вече няма да го има онова деликатно, нежно, тайнствено присъствие, което цари в Сецесиона на Климт.
Що се касае до неговите пейзажи —те се отличават с необичайна СТРОГОСТ (стигаща до пуританизъм ) за този сенсуалист, който вижда изкуството само като еротика. Докато Реноар( който твърди ,че познавал много художници, които биха станали големи, ако не спяха с моделите си), същият този Огюст Реноар е изключително СЕНСУАЛЕН в пейзажите ( навсякъде, дори и във фона на картините си).
Разгледайте обаче внимателно “Целувката” на Густав Климт —ще откриете токова много ИЗЯЩНОСТ в нея.
Как тогава да говорим за “изобразителност” в живописта— може ли да ни помогне този термин да усетим Климт? Или Матис, или който и да е в модерното изкуство , да не говорим за съвременното на 21 век.
Ще можем ли въобще да се насладим и оценим абстракционистите като Джексън Полок, Вилем де Кунинг или особено Марк Ротко?
Едва ли.
( из “Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)
...Понякога разстоянието между величието и безумието е само един хвърлей, но този хвърлей движи човечеството напред!
(Иван Бързаков, из “Яростно в скръбта”, 2014)
За Ван Гог и Кипарисите му
Ето го отново този художник , който си остава недостижим в три века: 19, 20 и 21.
Запитали веднъж Писаро за Винсент, а той отговорил: “Ван Гог или ще полудее, или ще ни надмине всичките”. Без да подозира, че Винсент ще успее да постигне и двете. В една специална изложба (преди около 7-8 години в Париж), посветена на влиянието на японската живопис в картините на Ван Гог, имах щастието да наблюдавам съвместното съществуване на двете сътворени, “измислени”
РЕАЛНОСТИ.
От една страна пейзажите притежаваха подчертана, неповторима ЯРКОСТ, а от друга—осезателното присъствие на “ненормален”, врязващ се в съзнанието ти мозък. Без да си пречат едно на друго, обратното: в някакво уникално ДОПЪЛНЕНИЕ, “комплиментация”, ( не комплиментарност, това е друго).
Дори тук: в Кипарисите с пътя с двете фигурки, си личи “ безумната” съвместимост на елементите. Всичко гори, всичко ПЛАМТИ в непрекъснато,
РАЗНОПОСОЧНО,
обединено по гениален начин ДВИЖЕНИЕ на цвят и форма. При това не можеш да отделиш в новата парадигма едното от другото, а същевременно — за разлика от импресионизма на Моне—двете запазват феноменологично
РАЗГРАНИЧЕНИЕ, като възприятие...
Или онези приказни, невъзможни, кълбовидни, но и едновременно НЕКЪЛБОВИДНИ облаци в небето ( както би се изразил, вероятно, Уилиям Фокнър)
Уникални във вселената на живописта и отвъд: сами по себе си, заедно с хребетите и всичко останало—една цяла ВСЕЛЕНА!
(“ Методология на изящните изкуства”, И. Б.)