За контакти с мен може да използвате следните координати:
e-mail: ivanbarzakov@gmail.com
тел: 0014153284002
Ето го майсторът на Сецесиона. Къде е загадката на Густав Климт? Ще се опитам да ви разкрия алгоритъма му.
За да се УСЕТИ силата на художника е необходимо прозрението за уникалното ЕДИНСТВО на ПЛОСКОСТИТЕ в картините му.
Защото живописта е тихото тържество на плоскостта.
Във всеки един пейзаж на художника можете да си зададете въпроса: “ Това дърво вдлъбнато ли е или напротив—изпъкнало?”
Този семинален въпрос можете да го зададете и тук, в картините, които не са пейзажи. Принципът е същият: нов тип експониране на реалността в контекста на плоскостите — навътре ли влизат или навън, като релеф? Това са и уроците на Матис, един от основоположниците на Модернизма в 20 век. Матис, при когото нямаме никакъв орнамент— не се лъжете! Всичко при него е едно своеобразно ДВИЖЕНИЕ на плоскости( на места даже РИСУНЪК в плоскоста)—заедно с ИДЕИ за образи, никога образи, в това е неговия гений.
При Климт— тъкмо обратното, всичко е орнамент, блестящ орнамент—той е първият в света в тази концепция — играта илюзия на плоскостите в пространството като ОРНАМЕНТ. В този смисъл Климт се явява противовес на скулптурата— но само в пространствено отношение, всичко в картините му е съвсем ПЛЪТНО, няма разстояния.
Той е абсолютен художник, ала в съвсем различен пластичен контекст от гения на Ван Гог или този на Сезан и Гоген, които са предтечите на модерното изкуство в началото и средата на 20 век. (Ван Гог някакси отвъд всички времена)
По-късно сюрреалистите
( Дали,Ернст, Миро, Де Кирико, Клее... и толкова други) ще вървят по други пътища и вършат други революции —но вече няма да го има онова деликатно, нежно, тайнствено присъствие, което цари в Сецесиона на Климт.
Що се касае до неговите пейзажи —те се отличават с необичайна СТРОГОСТ (стигаща до пуританизъм ) за този сенсуалист, който вижда изкуството само като еротика. Докато Реноар( който твърди ,че познавал много художници, които биха станали големи, ако не спяха с моделите си), същият този Огюст Реноар е изключително СЕНСУАЛЕН в пейзажите ( навсякъде, дори и във фона на картините си).
Разгледайте обаче внимателно “Целувката” на Густав Климт —ще откриете токова много ИЗЯЩНОСТ в нея.
Как тогава да говорим за “изобразителност” в живописта— може ли да ни помогне този термин да усетим Климт? Или Матис, или който и да е в модерното изкуство , да не говорим за съвременното на 21 век.
Ще можем ли въобще да се насладим и оценим абстракционистите като Джексън Полок, Вилем де Кунинг или особено Марк Ротко?
Едва ли.
( из “Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)
...Понякога разстоянието между величието и безумието е само един хвърлей, но този хвърлей движи човечеството напред!
(Иван Бързаков, из “Яростно в скръбта”, 2014)
За Ван Гог и Кипарисите му
Ето го отново този художник , който си остава недостижим в три века: 19, 20 и 21.
Запитали веднъж Писаро за Винсент, а той отговорил: “Ван Гог или ще полудее, или ще ни надмине всичките”. Без да подозира, че Винсент ще успее да постигне и двете. В една специална изложба (преди около 7-8 години в Париж), посветена на влиянието на японската живопис в картините на Ван Гог, имах щастието да наблюдавам съвместното съществуване на двете сътворени, “измислени”
РЕАЛНОСТИ.
От една страна пейзажите притежаваха подчертана, неповторима ЯРКОСТ, а от друга—осезателното присъствие на “ненормален”, врязващ се в съзнанието ти мозък. Без да си пречат едно на друго, обратното: в някакво уникално ДОПЪЛНЕНИЕ, “комплиментация”, ( не комплиментарност, това е друго).
Дори тук: в Кипарисите с пътя с двете фигурки, си личи “ безумната” съвместимост на елементите. Всичко гори, всичко ПЛАМТИ в непрекъснато,
РАЗНОПОСОЧНО,
обединено по гениален начин ДВИЖЕНИЕ на цвят и форма. При това не можеш да отделиш в новата парадигма едното от другото, а същевременно — за разлика от импресионизма на Моне—двете запазват феноменологично
РАЗГРАНИЧЕНИЕ, като възприятие...
Или онези приказни, невъзможни, кълбовидни, но и едновременно НЕКЪЛБОВИДНИ облаци в небето ( както би се изразил, вероятно, Уилиям Фокнър)
Уникални във вселената на живописта и отвъд: сами по себе си, заедно с хребетите и всичко останало—една цяла ВСЕЛЕНА!
(“ Методология на изящните изкуства”, И. Б.)
IVANBARZAKOV.COM
Проф. Иван Бързаков е психолог с огромен международен опит, педагог, лингвист, методолог в изящните изкуства и поет— номиниран няколко пъти за Нобеловата награда по литература.
510 години от смъртта на Ботичели.
Има ли всъщност смърт за онзи, който се е слял с творбите си?
Сандро Ботичели е геният на ранния Ренесанс. “ Раждането на Венера” е в галерия Уфици и е една от двете му най прочути картини , заедно с Primavera. И двете не пътуват никога вън от галерията, която е във Флоренция.
Обърнете, моля, внимание не само на разкошната композиция — и фигурална, и цветова— в абсолютен ДИНАМИЧЕН баланс. Разгледайте внимателно фигурата на Венера и по- специално пропорции и съотношения. Дясната ръка( от гледна точка на зрителя ) започва от рамото някак си малко неестествено надолу и е сякаш удължена. Също така е малко удължена шията. Всичко това постига ефекта на динамична експресивност и подчертана ГРАЦИЯ. Знаменателен е фактът, че този ефект е постигнат далеч преди “зрелия” Ренесанс(на Микеланджело, Рафаело Санцио и Леонардо)— а именно това, забелязах, е което инспирира експресивните, “неестествени” пропорции на Пармиджианино, геният на Маниеризма, който идва СЛЕД късния Ренесанс. Това ще наблюдавате още в самата галерия Уфици— в дъното на коридора е “Мадоната с дългата шия” на Пармиджианино . Там ще отбележите и други неестествени пропорции. Всичко това се прави, според моите изследвания в многобройните музеи, където е изложен Пармиджианино
( включително големия музей Kunsthistorische Museum във Виена)— за да се постигне специален ефект:”Реално в една картина е САМО онова, което е реално за окото ТАМ”( без да се сравнява с реалността ОТВЪН) Това Пармиджианино и последователи постигат със специално уравновесените ФИГУРАЛНИ композиции в картините си. Знаменателен е фактът, че всичко това се постига близо 400 години преди Матис и Пикасо. По този начин Пармиджианино се явява същинският ПРЕДТЕЧА на модернизма на 20 век.
А ако останете достатъчно дълго( 5-10 минути) да СЪЗЕРЦАВАТЕ долния ляв ъгъл на
“ Дамата с дългата шия”, заедно с отблясъка в щита, може и да забележите особения, почти МИСТИЧЕН ефект, който Пармиджианино постига в картината си.
( “ Методология на изящните изкуства”, copyright Иван Бързаков)
Огромна благодарност на Вера Костадинова, която помести картината на стената си!