За контакти с мен може да използвате следните координати:
e-mail: ivanbarzakov@gmail.com
тел: 0014153284002
На 23 януари 2020г се навършват 335 години от рождението на Георг Фридрих Хендел в саксонския град Хале.
Той е първородният син в семейството на лекаря Георг Хендел и почти тридесет години по-млада му съпруга Доротеа Тауст. Хендел израства в буржоазна среда, представителният дом на композитора е запазен и до днес като културен паметник в центъра на града. Като дете Георг Хендел често придружава баща си при посещенията му в резиденцията на херцога на Саксония Йохан Адолф I. Там той се учи да свири на орган.
Като дете Хендел често импровизира
На 9-годишна възраст той започва да композира музика. Херцогът бързо забелязва големия талант на момчето. Въпреки необикновената дарба на момчето обаче бащата на Георг Хендел предпочита синът му да не се отдава изцяло на музиката. По негово настояване той започва да учи право в Университета в Хале, но никога не прекратява връзката си с музиката. От първия си учител Фридрих Вилхелм Захоу, ръководител на църковния хор, Хендел научава тънкостите на църковната музика.
След смъртта на баща си Георг Хендел прекъсва следването си и се посвещава изцяло на музиката. Той става органист в катедралата в град Хале. Още тогава получава обществено признание като музикант. Година по-късно - през 1703-та, заминава за Хамбург и става солист-цигулар в Хамбургската опера. Там не престава да пише арии, кантати, музика за клавишни инструменти. На 8 януари 1705 година е премиерата на първата му опера "Алмира", която се радва на невероятен успех сред публиката още с поставянето си на сцена.
Изцяло обзет от страстта към оперното изкуство
Едва шест седмици след премиерата на "Алмира" Хендел представя втората си опера "Нерон". Две години по-късно, отново в Хамбург, Хендел представя още две опери - "Дафне" и "Флориндо". Тъй като бъдещето на Хамбургската опера е неясно, младият композитор решава да замине за Италия. Едва 21-годишен той избира Рим, където се усъвършенства като композитор. След силно земетресение в Рим през 1703 година папата забранява оперните представления. Ето защо започва налагането на друг жанр - ораториите, които всъщност не се отличават много от оперите. На сцената обаче изпълнителите - само мъже, не бива да разгръщат изцяло мощните си гласове.
През 1708 година Хендел представя на римска сцена ораторията "Месия" с огромен успех. Оригиналните музикални нюанси отличават творбите на Хендел от тези на неговите съвременници Вивалди и Скарлати и му носят успех и слава. От Рим той пише музика за цяла Европа: църковна музика, кантати, оратории, оркестрова и камерна музика. Но най-голям и траен успех му носи операта "Агрипина", която Хендел композира за Венеция. Италианската публика е пленена до такава степен от творбата на Хендел, че на всяко представление бурните аплодисменти са придружени от викове: "Да живее саксонецът."
Автор: Дитер Давид Шолц/ Йорданка Йорданова
Композициите на Хендел включват 42 опери, 29 оратории и повече от 120 кантати, трио и дуети (общо около 2000 арии), камерна музика, голям брой църковни произведения, оди и серенади и 16 концерта за орган. Най-известното му произведение, ораторията „Месия“ с нейния хор „Алелуя“, е сред най-популярните произведения за хорална музика и днес се свири често около Коледа. Също популярни са опус 3 и 6 на кончерти гроси и концертът за орган и оркестър „Кукувицата и славеят“, където отделни музикални пасажи са свирени така, че да наподобяват вокалните обхвати на двете птици.
www.youtube.com/watch?v=Kuw8YjSbKd4
ПРИКАЗКА ЗА СТУДЕНАТА РОДИНА
А там им станало толкова студено, че Снежната кралица
се смилила и замразила сърцата им – да не чувстват студа!
По мотив от Ханс Кристиан Андерсен
Понякога
се улавям, че чезна
в небеса
светли и топли,
далечни.
И забравям за бездната
и за мъката, воплите.
И летя, и летя,
заедно с песните
през вечността...
Изведнъж се събуждам!
Но пак политам...
Копнея
за младост –
във мислите ни.
За доброта.
Бленувам
за слънце, което се смее.
За теб
и мечтите, които лудуват.
За хора усмихнати –
в радост!
За любов, топлота...
И отново се стряскам –
измръзнал!
В родината.
И във студа.
(Иван Бързаков, из "В съня над пропастта", 2015)