Книгите – защо?

Когато са първи път се докоснах до поезията на Иван Бързаков бях изненадана, бях изумена. Четях и попивах всеки стих. Не исках да свършва.

 

Бях попаднала в един свят, уж непознат, а всъщност почти напълно забравен…“нямало нужда да се помни“… Забравата е нашето ежедневие, забравата е всъщност грях. Този свят, светът на поета Бързаков е остра болка, една изплакана реалност – и това ме накара да чета и препрочитам трите му поетични книги. Да търся, преоткривам, да се връщам отново и отново…

 

Какво ме привлече толкова силно? Не знаех нищо за автора,за магията на тези книги.

 

Според оценката на редица литературоведи, критици и философи (Елка Константинова, Георги Цанков, Атанас Свиленов, Иван Славов и други) тази лирическо-поетическа трилогия „ Яростно в скръбта“ , „В съня над пропастта“ , „ Лумнали огньове“ е на световно ниво. Лирическо- поетическите трилогии са изключително рядко явление, у нас няма. Дори семиналната творба от две части на Гьоте „ Фауст“, която е великолепна поезия, не е само лирика.

 

Нещо повече – в Бързаковата поетическа трилогия има уникални елементи:

 

Необичайната интеграция на компонентите в едно динамично единство – стих към стих, цикъл към цикъл, заглавие към заглавие, илюстрация към илюстрация, книга към книгата…

 

Тази интеграция включва също така:

 

Конвергенция на времената в циклите и стиховете. Редица стихове от първи цикъл („ В бездънната пропаст на робството“) могат спокойно да се преместят в трети цикъл- („ Бездната днес“).

 

Например стихотворението„ Осъдени завинаги“ (от първи цикъл ) се възприе в 2009г изцяло като част от съвремието, за целия период след 1989г.

 

Едновременност на конкретност и универсалност – в едно абсолютно единство. „ Нещата се случват тук и сега, и едновременно във всички времена“-( из „ Описание на мотивите“ за 7-та Номинация на книгите за Нобелова награда за литература).

 

Тотална „оркестрация“ на компонентите в трилогията

 

– Смислово ( идейно- тематично)

– Музикално- полифонична ( контрапункт , теми и подтеми, лайтмотив)

– Ритмично и визуално „ Нищо не е случайно поставено, то или ни подготвя за повторно вникване в следващия поетичен текст – или за доосмислянето му“…( виж Послеслов на Атанас Свиленов, стр. 129 от „ Лумнали огньове“)

Всичко в трилогията е прецизирано в „ монтажа“: всяка дума , разположението на всеки куплет в пространството, всеки препинателен знак, своеобразния ритъм на паузите.

 

Психотерапевтично въздействие на стихове и книги

 

„В многобройните благодарствени писма, които поетът получава в последните седем години, читателите пишат, че независимо от огромната скръб и дори гняв от отчайващите условия в днешна България, те изпитват дълбоко чувство на облекчение и удовлетворение от тази поезия. Явно е, че стиховете на Иван Бързаков въздействат силно психотерапевтично и се явяват като катарзис за душата“ ( из официалните документи на седмата поредна номинация за Нобелова награда за литература)

 

 

Имах чувството, че се съм се изкачила на висок връх чрез тези книги.

 

И не искам да слизам от него.

 

Вера Костадинова