Избрани мисли

За да постигнеш нещо значимо в изкуството, каквото и да е, е необходимо:

  • Да се отречеш напълно от себе си и едновременно с това да надминеш себе си, непрекъснато да надминаваш себе си.
  • Да се отречеш от себе си ще рече да посветиш изцяло работата си и живота си на нещо далеч по-голямо, по-значимо от теб самия (като отечество, човечество или Бога).
  • Да надминеш себе си ще рече никога да не си напълно задоволен от постигнатото, винаги да се стремиш към невъзможното.
  • И страшно много да искаш;
  • страшно много да вярваш;
  • и още повече да търсиш, непрекъснато да търсиш и да работиш, и пак да работиш и да търсиш.

***

Гениална, според мен, е тази картина или скулптура, която заедно с огромното усещане за красота, което ни доставя, ни помага да видим реалността по начин, по-различен от досегашния.
Гениалната творба, мисля, има три главни характеристики:

  1. Колкото и пъти да се връщаме към нея, тя винаги си остава неизчерпаема – и в този смисъл загадъчна.
  2. В нея не можем нито да премахнем, нито да добавим нещо, без да се налага да променим всичко останало. Всяко подобно действие би нарушило органичното и единство.
  3. Гениалната картина /или скулптура/ не е красиво реализираният обект /човек, натюрморт, пейзаж и т. н./, а по-скоро представлява красотата, като самостоятелна категория, изразена чрез дадения обект. Тази красота гениалният творец носи в себе си и външният свят единствено го стимулира да я разкрие и реализира върху платното, хартията, стената или в пространството.

***

Значимостта на творческата визия – естетическа, а в литературата и драматургията едновременно и мисловна, определя до голяма степен, според мен, величието на гения.

***

Огромната маса от посредственост и безличие задушава гения, тъй както бурените задушават рядкото цвете. Ала то е рядко и затова, защото оцелява въпреки бурените.
Ако зависеше само от масата хора, нямаше въобще да има гении. Слава Богу, именно хората най-много се нуждаят от тях, въпреки всичко, от тези, които ни тласкат отвъд посредствеността – към великото, неуловимото, загадъчното. Защото геният не е висшето умение, геният е прозрението, отиването отвъд привидността на нещата.

***

Поезията – това не са стиховете.
Поезията е тайнството отвъд стиховете.

***

Всеки творец, вярвам, трябва да се стреми само към едно – към абсолютното! Както във формата, така и в съдържанието.
Абсолютното се постига, когато произведението остава в своя жанр и същевременно надраства рамките на този жанр.
Без търсене на абсолютното не може да се постигне нищо значително – в което и да било изкуство.

***

Всяка голяма творба, за да бъде осъществена, изисква “дълбаене” – онова непрекъснато търсене, преоткриване на творбата, колкото и наглед да са незначителни промените – докато се стигне до абсолютното. Трябва да се “дълбае”, докато се стигне до абсолютните стойности – и във формата, и в мисълта. Както е интензитетът на цвета и композицията при Винсент Ван Гог, които той търси непрекъснато на платното – докато стигне до абсолютните им стойности.
В поезията това е поетическият израз и максималната експресивност – във всяка дума, във всеки препинателен знак, дори в разстоянието между думи и куплети; в илюстрацията, ако има такава, т. е. в абсолютната стойност на изказ и съотношения.

***

Поезията, вярвам, е единството на чувство, мисъл и тайнство – изразени в максимална красота и лапидарност на стиха.
Като при Рилке, който е пътувал много по света, търсейки да разбере загадката на живота:
„Единственото пътуване е пътуването в теб.“
Това важи, по същество, за цялата литература.

***

Поетът – това е голямата въпросителна.
Няма ли я въпросителната в едно литературно произведение, голямата въпросителна на живота, няма и голямо произведение.

***

Есеистичната мисъл в проза може и трябва да бъде едновременно и силна, и красива, а още по-добре, ако притежава и голяма дълбочина.
Поезията се отличава от прозата с тайнството си.
Това намираме единствено в голямата поезия.
То не е какво да е тайнство, то е сакрално.
Затова именно и езикът, и образите в поезията трябва да са пределно ясни и достъпни за всички – за да е достъпно за всеки тайнството, сакралността.
Иначе, вярвам, не можем никога да стигнем там, където имаме чувството, че действително сме надминали себе си.

***

Всяка поезия, всъщност, е една метафора и отива отвъд онова, което казват думите.
Затова дълбоката мисъл в нея е особено изящна.

***

Безсмъртието не е в славата или аплодисментите, не е дори толкова в това, което може би ще оставиш след себe си, а в това, което градиш в живота си, който сега живееш – усещането за една висша реалност, за един висш живот, в който няма смърт.