ЧОВЕКЪТ С МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ

Проф.ИВАН БЪРЗАКОВ,
българинът с осем номинации за Нобелова награда за литература
ЧОВЕКЪТ С МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ
НЯМА НИЩО ПО -СТРАШНО ОТ ВЪТРЕШНОТО ИЗГНАНИЕ
Иван Бързаков
ПОЕЗИЯТА НЕ СА САМИТЕ СТИХОВЕ.ПОЕЗИЯТА Е ТАЙНСТВОТО В СТИХОВЕТЕ
Иван Бързаков
Не разбирам кой знае колко от филмови драми, но ако трябва да се снима такава за живота на проф.Иван Бързаков, пролога трябва да предаде съдържанието на живота на този удивителен човек. 33 годишен той е на брега на Адриатическо море, край Копер, Словения (Югославия). И не може да помръдне. Предстои му най-решаващата крачка в живота. „Пред мен бяха три смърти“, ще сподели след години. Първата,зад него -ако го хванат. Ще го върнат на българите. Следва наказателен лагер, сигурна смърт за месеци, защото през 1961 година има първи опит за бягство. Втората е пред очите му: море , бурно , непознато, в което знае,че плуват и акули, няма представа за разстоянието до спасителния бряг на Триест(ще се окаже,че километрите са 11). А после по някое време водата ще закипи за минута, ще разбере,че е случил земетресение наблизо на сушата…И третата смърт: раздяла завинаги (годината е 1976, целият свят смята,че комунизмът ще е вечен) с майка, с приятели, Черно море, Балкана…
Но
ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН
За разлика от голяма част от бегълците зад Желязната завеса, които не са имали възможността за развитие на талант и способности, Иван Бързаков е изглеждал перспективен във всяко отношение. 23 годишен той е вече редактор на превода на двутомника „Писмата на Ван Гог до брат му Тео“, издаден на 80 езика. На 25 години заедно с Емил Панов за десет дена превеждат „Дните на комуната“на Бертолд Брехт за постановка на Народния театър „Иван Вазов“, което се е смятало за невъзможно. През 1972 година е бил асистент на Рангел Вълчанов при снимането на „Бягство в Ропотамо“. Хоноруван преподавател в елитно училище, впечатлил с експериментите си гостуващия в страната английски министър на образованието Фред Мъли. Сътрудничи с интервюта с известни световни писатели-статии,есета и преводи в „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“ и „Септември“… Питал съм го, след като е имал в ръка тия силни козове, защо е хвърлил картите. „Бях вътрешен емигрант в собствената си родина. Това определи целта на живота ми:оттук и завинаги да работя,а един ден и да пиша за страданието и изгнанието,както в чужбина,така и в родината.Няма нищо по-страшно от вътрешната емиграция… И бях сигурен, че в чужбина ще съм по-полезен за страната си…Погребах всички възможности за кариера в България…Няма нищо по-важно от свободата…“
В СТРАНАТА НА НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Пристига в Триест и след пребиваване в лагер за бежанци в Италия, реемигрира в САЩ. Продължава следването си, в програмата за докторат на New York City University.( CUNY). Години наред изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети,корпорации и престижни клубове в САЩ,Канада,Франция,Германия,Швейцария,Великобритания, Аржентина, Мексико, Сингапур, след 1990 в Русия, Полша и други страни. Консултант на държавни ръководители. През 1978 година Бързаков заедно с група психолози основава и ръководи в Сан Франциско международен институт по нови методи в образованието.Създава системата от методи OptimaLearning за максимално развиване на мисълта,приложена по -късно в 29 държави. През 1985 година защитава двоен докторат по теория на образованието и психология. През 2004 г. създава уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изобразителното изкуство и за ускорено развиване на мисловните връзки в цялостната житейска дейност -AOLIA. Между 2004 и 2009 години обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-известните музеи на Лондон, Париж, Рим, Флоренция, Ню Йорк, Мюнхен, Амстердам, Берлин, Венеция, Мексико, Буенос Айрес, Лос Анджелис и Сан Франциско.

И ЗАГЪРБВА ВСИЧКИ КАРИЕРИ ТАМ, ЗА ДА СЕ ВЪРНЕ В РОДИНАТА И ДА СЛУЖИ НА НАРОДА СИ
Заради неговата поезия литературният и филмов критик Атанас Свиленов го определя за „феномен в българската литература“.
А друг виден критик, Георги Цанков ще напише, че е „творец на съвестта“. Споделил ми е : „Прописах поезия на 65 години,като вярвам, че бях направляван от Бога… „И за пет години създава лирическо -поетическата трилогия уникална не само в България,но и в света:“ Яростно в скръбта“(2009,2 015),“В съня над пропастта“ (2011,2015) и „Лумнали огньове“(2013).Тази поетическа трилогия е особено оригинална поради специфични особености: оркестрация на всички компоненти (включително“ пространство към пространството“), свръхмузикалност (теми, подтеми, контрапункт, лайтмотив); конвергенция на времената, както и едновременност на актуалност и универсалност. И концепциалността. „Аз се посветих -казва поетът Иван Бързаков, -да пиша за страданието“. И продължава: „В световната поезия най-силна е тази, която описва страданието, а

ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Е ИСТОРИЯ НА СТРАДАНИЕТО
и на подвиг: „Kойто мине през огъня, печели самия огън!“ Не знам защо, но когато чух тия думи, сякаш видях нестинарки танцуващи върху жарава. Пред мен отново са трите поетични книги на Иван Бързаков . Всеки път откривам нещо ново:това,че е овладял вечната мъдрост „Животът е непрекъснато движение“ и той е постигнал движение от стих към стих, от цикъл към цикъл,от книга към книга и даже от заглавие към заглавие.“Когато го питах как е постигнал всичко това, уникално в световна поезия,отговаря непринудено: „Вградих в стиховете OptimaLearning и едно психотерапевтично въздействие. Стремежът ми е бил да облекчавам душата, да помагам на човека,когато е на кръстопът или има тежки моменти в живота… „И естествено това е забелязано от Нобеловия комитет на Шведската академия. Бързаков има вече осем номинации за Нобелова награда за литература, единствен в България. Върховно постижение само за 11 години след първата книга, рядко явление в световната литература. По повод Нобеловите награди го попитах как стои въпроса с нашите автори. „Архивите на Нобеловия комитет се разкриват след 50 години. Затова с точност говорим само за Пенчо Славейков, Иван Вазов и малко известния Иван Грозев. За всички останали имаме само косвени сведения или когато има писмени потвърждения до номинатора (както е в неговия случай -бел.моя -Б.Ц.). Голяма е вероятността Антон Дончев да има три номинации, Елисавета Багряна четири или дори пет, две номинации вероятно Йордан Радичков, както и Блага Димитрова и Валери Петров по една. Знаем , че от Сорбоната са номинирали Кирил Кадийски“. Накрая ето и посланието на Иван Бързаков към нашите читатели:
„ЧОВЕК Е СВОБОДЕН, ЕДВА КОГАТО Е ВЪТРЕШНО СВОБОДЕН!“

БОРИС ЦВЕТАНОВ
Вестник „Втора младост“, 14.12.2020