За безсмъртието

< есе >
Безсмъртието никога не е в славата или аплодисментите – те са като
разлятата пяна на шампанското, дори и най-доброто.
Нито в това, което може би ще оставиш след себе си – колкото и да те
уверяват почитателите ти.
Безсмъртието, всъщност, е в преодоляване на страха от смъртта.
То е в това, което градиш в живота си, който сега живееш. Стига да си се
отдал беззаветно на свещената Кауза – каузата на родината или
човечеството, беззаветно и до край! Наградата ти е усещането за една
висша реалност, за един висш живот, в който няма смърт.
Левски.
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.“
Най- великият българин. Нашата гордост, нашата святост.
Ето как, вярвам, се преодолява страха от смъртта!
Всичко друго е измамно,
Затова безсмъртието е дадено само на малцина.
Да не забравяме това и да не се самозалъгваме…
„Останалото е мълчание“ („Хамлет“, Шекспир)
(Из „Яростно в скръбта“, 2014)

Posted in Разкази и есета.