В операта на Рихард Вагнер “ Тристан и Изолде” композиторът и драматург-поет, най- големият, според мен, постига преодоляване на трагедията чрез надживяване на смъртта. Защото тази любов, любовта на Тристан и Изолде принадлежи ОТВЪД. Подобно на Шекспировата творба “Ромео и Жулиета”.
По тази причина, както писах някога във Фейсбук: „човечеството във Вагнеровата опера скърби за СЕБЕ СИ“.
А в прелюда към същата опера, композиторът постига надмогване на скръбта чрез самата скръб — затова имаме едно непрекъснато преливане на отделната музикална фраза в следващата и не можеш да вземеш само откъс от тях, без да нарушиш цялото.
© Иван Бързаков, музиколог, 2022