НАКАЗАТЕЛНИЯТ ЛАГЕР
“ Смъртта не прощава никому”
Древноримска сентенция
В ушите му имаше някакво тихо бучене.
(Добре, че бе успял да си я прибере от Лагера!)
Жената лежеше сега странно изпъната в леглото. Имаше чувството, че всичко наоколо трепти, само тя беше неподвижна.
И не можеше да разбере кой я гледа. Той…или някой друг, в неговото тяло.
Тя вече не отваряше очи. Устните—плътно затворени, посинели.
Мъжът внезапно си помисли, че не той, а целият свят е изтръпнал— до мъртвост.
Не можеше, обаче, да се диша.
Направи усилие … и отвори широко прозореца.
Отвън нахлу студен въздух.
Много студен.
© Иван Бързаков
май, 2022