Сдружение “ Професор Бързаков”
Птиците
"Очите ми са много уморени
от ужаса на моя скъден ден."
Димитър Бояджиев
Съвсем самотен –
ден след ден
потиснат от живота,
бях заспал.
В съня, безкрайно уморен,
видях
внезапно
птици две
на моето широко рамо.
Ужасèн,
прозрях,
че съм съвсем сам
на света –
със тях!
Две чудни, черни птици –
малка и голяма!
Как бяха кацнали там –
не узнах.
Но изведнъж почувствах,
не – разбрах,
че някак много странно с мен
се бяха двете срастнали.
… И малката копнееше за обич.
Рече на голямата:
“Ела, любима моя, тук,
съвсем до мен, на рамото –
да ме целунеш!”
Развълнува се голямата,
потрепна,
приближи се,
и… изкълва решително
едничкото, затворено око
на другата,
която пляскаше с криле
безпомощно…
Събудих се
и
целият треперех!
С нас е същото –
със хората.
Все търсим любовта
с очи затворени.
Горим, изгаряме!
И после пак я търсим…
Иван Бързаков
(Из "Яростно в скръбта", 2014)
Картина: Park Ravens by Lindsey Kustusch
Къщата на мечтите
Безвъзвратно далече
от твоите устни,
скръбта ми
е гибелно цвете...
И отново се връщам –
стремително –
във мисълта си
към теб
и към старата къща,
със кестените
и със липите.
В която растяхме –
безумни с мечтите
за простор, свобода...
И разгръщам,
мъчително
бавно разгръщам –
почти без да дишам –
лист по лист всеки спомен!
Всяка радост
и всяка беда
в изгорялата младост.
Като книга,
която
не посмях да напиша.
Иван Бързаков
(Из „В съня над пропастта“, 2015)
Някъде на северозапад
Любомир Качков
Няма слънце. Мъглата притиска.
Януари току що проходи.
На баира чакали се кискат
недочакали нощните доби.
По различно ли? В кръчмата чалга
и псувни, и закани към Бога.
Вече трийсет години банални
фойерверки с бенгалския огън.
Капсуловани в своето его
и задръстени от простотия,
непочитащи него и Него
и забравили думата "ние"
всеки ден си отиваме, мили.
Вчера Пешо бе, днес е Иван.
Как все още останаха сили
да се мразим... Вече не знам...
А чакалите горе се кискат.
По баира се спуска мъгла.
Няма път в полусвят с полуистини.
Пак напсувай. Наздраве! Така.
ЛЕК
Рамела Бохосян
Първа част:ПО ПЪТИЩАТА
Неведомите пътища достигат до Халеп.
Един арабин на пазара краде портокали.
Краде оранжево слънце. Живот!
Манниг го гледа учудена, после втрещена.
Гледа го през очите на кръвта-
древната , кипнала в думите:''Толкова
прилича на брат ми...''
От гърдите
като изстрел
''Ховсеп!''
пробива въздуха...
След миг Манниг и Ховсеп са едно-
прегърнати брат и сестра.
Кръвта е познала кръвта.
Сестрата намерила брата в Халеп.
Пазарът мълчи.
Един залез на сто години
в спомена се прибира.
Втора част:ВЧЕРА РАЗКАЗВАХ НА ЕДИН СЦЕНАРИСТ
и на един режисьор за моята баба.
За моята баба, орисана да дава живот
и живот да спасява.
Минала през пустинята,
която всъщност е адът.
Как обичаше после живота!
Назаем от Господ сърце си измили,
за да живее и благославя.
Утре е Нова година.
Гледам луната и си мисля, че тя на баба прилича.
Звездни късмети реди по небето.
Най-светлия, знам, на мене нарича.
Баба звезда е и сега от небето ми свети.
Баба високо живее.
''Животът й е хипотеза''
-каза режисьорът накрая.
И я сложи във филма-да я докаже.
Снежана Иванова –(Сали Ибрахим)
КРУША ОТ ИЗРАЕЛ
Срещу четиринадесети Януари, година -
Две хиляди и петнадесета...
Към Израел - божия земя, медоносна пита...
Стрелнаха се жени - пчели, птици-орлици...
От пропаднали в пастта на кризата земи...
Отровени от невръстна, мъртва, политика...
Отлетяха, долетяха за престижна заплата!
в ТЕЛАВИВ!
Премръзнали уста, лица, криле, продрани души –арфи...
Долетяха с кът багаж, последна стотинка...
Последна копейка. Последна рубла. Последен лев...
Срещу четиринадесети Януари, година -2015-та.
Наташа, Лариса, Ирина - майчици три, запознаха се на борда
в самолета и по-късно с Ани и десетки други в стаята за задържани,
след щатна проверка, щателно проверени тела, багаж
за оръжие, трафик, наркотици и какво ли не....
С една дума - не успели, буквално, неуспешно преминали,
уловени пеперуди, крехки, от различна нация... Закрилени на мига,
от Международна Организация по Миграция...
Там, при горчивия си престой, смазани от неуспеха, дебатираха на воля...
Но... Смелите момичета, решителни да работят божествено, всеотдайно!
Все още не бяха вкусили на носталгията от гозбата-убийствена-страдание!
Все още не бяха прободени на изгнанието -
от острият, железен нокът и жестокият му връх...
Между ребрата, гърбом! Право в сърцето! В дълбокия, сладък, неспокоен сън....
Все още не бяха простреляни от куршума на разстоянието –линеене- по дом, родина, род!
От съскащият шепот - носталгичен, изгарящ ума и душата, все още не бяха луднали: „Чужда си!
В чужда земя си! Ти си никоя!” Но уви, те, сега поеха риск, рискувайки с надежда за труд предан! Да стопират гладуването на невинна челяд! Със своя, лична саможертва -труд!
Нелегално, долетяха в мраз и студ в ТЕЛАВИВ, въпреки закона-строг, суров...
По собствена воля, да се трудят в робство бяло! По собствена воля!
Битка! Борба! Да печелят, печалба, достатъчна - за оцеляване!?
Все още можете да намерите ПОСЛЕДНИТЕ ми книги в рубриката - "Книгите - къде?" . Изключително НИСКАТА цена ( въпреки богатата илюстрация и уникална ОРКЕСТРАЦИЯ, вж. статията в Уикипедията) е само 6 (шест) лв на книга (за да могат да си ги купят ВСИЧКИ). Побързайте, защото книгите са на абсолютно изчерпване и нови тиражи НЯМА да има, а те ще служат на семействата ви НЕ за един живот, гарантирам! Защото съм отдал живота си в последните 10 години за тях и защото ви обичам... Побързайте и ми пишете за впечатленията си, непременно! Комуто не харесват книгите ще реимбурсирам лично, бройки от книгите ми трябват. Успех, пишете ми, аз за това живея!
Яростно в скръбта
кратка анотация на книгата
год. издаване: 2014
В съня над пропастта
кратка анотация на книгата
год. на издаване: 2015
Яростно в скръбта
кратка анотация на книгата
год. на издаване: 2011
Лумнали огньове
кратка анотация на книгата
год. на издаване: 2013