Сдружение “ Професор Бързаков”

Ето го майсторът на Сецесиона. Къде е загадката на Густав Климт? Ще се опитам да ви разкрия алгоритъма му.
За да се УСЕТИ силата на художника е необходимо прозрението за уникалното ЕДИНСТВО на ПЛОСКОСТИТЕ в картините му.
Защото живописта е тихото тържество на плоскостта.
Във всеки един пейзаж на художника можете да си зададете въпроса: “ Това дърво вдлъбнато ли е или напротив—изпъкнало?”
Този семинален въпрос можете да го зададете и тук, в картините, които не са пейзажи. Принципът е същият: нов тип експониране на реалността в контекста на плоскостите — навътре ли влизат или навън, като релеф? Това са и уроците на Матис, един от основоположниците на Модернизма в 20 век. Матис, при когото нямаме никакъв орнамент— не се лъжете! Всичко при него е едно своеобразно ДВИЖЕНИЕ на плоскости( на места даже РИСУНЪК в плоскоста)—заедно с ИДЕИ за образи, никога образи, в това е неговия гений.
При Климт— тъкмо обратното, всичко е орнамент, блестящ орнамент—той е първият в света в тази концепция — играта илюзия на плоскостите в пространството като ОРНАМЕНТ. В този смисъл Климт се явява противовес на скулптурата— но само в пространствено отношение, всичко в картините му е съвсем ПЛЪТНО, няма разстояния.
Той е абсолютен художник, ала в съвсем различен пластичен контекст от гения на Ван Гог или този на Сезан и Гоген, които са предтечите на модерното изкуство в началото и средата на 20 век. (Ван Гог някакси отвъд всички времена)
По-късно сюрреалистите
( Дали,Ернст, Миро, Де Кирико, Клее... и толкова други) ще вървят по други пътища и вършат други революции —но вече няма да го има онова деликатно, нежно, тайнствено присъствие, което цари в Сецесиона на Климт.
Що се касае до неговите пейзажи —те се отличават с необичайна СТРОГОСТ (стигаща до пуританизъм ) за този сенсуалист, който вижда изкуството само като еротика. Докато Реноар( който твърди ,че познавал много художници, които биха станали големи, ако не спяха с моделите си), същият този Огюст Реноар е изключително СЕНСУАЛЕН в пейзажите ( навсякъде, дори и във фона на картините си).
Разгледайте обаче внимателно “Целувката” на Густав Климт —ще откриете токова много ИЗЯЩНОСТ в нея.
Как тогава да говорим за “изобразителност” в живописта— може ли да ни помогне този термин да усетим Климт? Или Матис, или който и да е в модерното изкуство , да не говорим за съвременното на 21 век.
Ще можем ли въобще да се насладим и оценим абстракционистите като Джексън Полок, Вилем де Кунинг или особено Марк Ротко?
Едва ли.
( из “Методология на изящните изкуства”, © Иван Бързаков)
... See MoreSee Less

View on Facebook

...Понякога разстоянието между величието и безумието е само един хвърлей, но този хвърлей движи човечеството напред!

(Иван Бързаков, из “Яростно в скръбта”, 2014)
... See MoreSee Less

View on Facebook

За Ван Гог и Кипарисите му

Ето го отново този художник , който си остава недостижим в три века: 19, 20 и 21.
Запитали веднъж Писаро за Винсент, а той отговорил: “Ван Гог или ще полудее, или ще ни надмине всичките”. Без да подозира, че Винсент ще успее да постигне и двете. В една специална изложба (преди около 7-8 години в Париж), посветена на влиянието на японската живопис в картините на Ван Гог, имах щастието да наблюдавам съвместното съществуване на двете сътворени, “измислени”
РЕАЛНОСТИ.
От една страна пейзажите притежаваха подчертана, неповторима ЯРКОСТ, а от друга—осезателното присъствие на “ненормален”, врязващ се в съзнанието ти мозък. Без да си пречат едно на друго, обратното: в някакво уникално ДОПЪЛНЕНИЕ, “комплиментация”, ( не комплиментарност, това е друго).
Дори тук: в Кипарисите с пътя с двете фигурки, си личи “ безумната” съвместимост на елементите. Всичко гори, всичко ПЛАМТИ в непрекъснато,
РАЗНОПОСОЧНО,
обединено по гениален начин ДВИЖЕНИЕ на цвят и форма. При това не можеш да отделиш в новата парадигма едното от другото, а същевременно — за разлика от импресионизма на Моне—двете запазват феноменологично
РАЗГРАНИЧЕНИЕ, като възприятие...
Или онези приказни, невъзможни, кълбовидни, но и едновременно НЕКЪЛБОВИДНИ облаци в небето ( както би се изразил, вероятно, Уилиям Фокнър)
Уникални във вселената на живописта и отвъд: сами по себе си, заедно с хребетите и всичко останало—една цяла ВСЕЛЕНА!
(“ Методология на изящните изкуства”, И. Б.)
... See MoreSee Less

View on Facebook

510 години от смъртта на Ботичели.
Има ли всъщност смърт за онзи, който се е слял с творбите си?
Сандро Ботичели е геният на ранния Ренесанс. “ Раждането на Венера” е в галерия Уфици и е една от двете му най прочути картини , заедно с Primavera. И двете не пътуват никога вън от галерията, която е във Флоренция.
Обърнете, моля, внимание не само на разкошната композиция — и фигурална, и цветова— в абсолютен ДИНАМИЧЕН баланс. Разгледайте внимателно фигурата на Венера и по- специално пропорции и съотношения. Дясната ръка( от гледна точка на зрителя ) започва от рамото някак си малко неестествено надолу и е сякаш удължена. Също така е малко удължена шията. Всичко това постига ефекта на динамична експресивност и подчертана ГРАЦИЯ. Знаменателен е фактът, че този ефект е постигнат далеч преди “зрелия” Ренесанс(на Микеланджело, Рафаело Санцио и Леонардо)— а именно това, забелязах, е което инспирира експресивните, “неестествени” пропорции на Пармиджианино, геният на Маниеризма, който идва СЛЕД късния Ренесанс. Това ще наблюдавате още в самата галерия Уфици— в дъното на коридора е “Мадоната с дългата шия” на Пармиджианино . Там ще отбележите и други неестествени пропорции. Всичко това се прави, според моите изследвания в многобройните музеи, където е изложен Пармиджианино
( включително големия музей Kunsthistorische Museum във Виена)— за да се постигне специален ефект:”Реално в една картина е САМО онова, което е реално за окото ТАМ”( без да се сравнява с реалността ОТВЪН) Това Пармиджианино и последователи постигат със специално уравновесените ФИГУРАЛНИ композиции в картините си. Знаменателен е фактът, че всичко това се постига близо 400 години преди Матис и Пикасо. По този начин Пармиджианино се явява същинският ПРЕДТЕЧА на модернизма на 20 век.
А ако останете достатъчно дълго( 5-10 минути) да СЪЗЕРЦАВАТЕ долния ляв ъгъл на
“ Дамата с дългата шия”, заедно с отблясъка в щита, може и да забележите особения, почти МИСТИЧЕН ефект, който Пармиджианино постига в картината си.
( “ Методология на изящните изкуства”, copyright Иван Бързаков)
Огромна благодарност на Вера Костадинова, която помести картината на стената си!
... See MoreSee Less

View on Facebook
...скъпи приятели,

Все още можете да намерите ПОСЛЕДНИТЕ ми книги в рубриката - "Книгите - къде?" . Изключително НИСКАТА цена ( въпреки богатата илюстрация и уникална ОРКЕСТРАЦИЯ, вж. статията в Уикипедията) е само 6 (шест) лв на книга (за да могат да си ги купят ВСИЧКИ). Побързайте, защото книгите са на абсолютно изчерпване и нови тиражи НЯМА да има, а те ще служат на семействата ви НЕ за един живот, гарантирам! Защото съм отдал живота си в последните 10 години за тях и защото ви обичам... Побързайте и ми пишете за впечатленията си, непременно! Комуто не харесват книгите ще реимбурсирам лично, бройки от книгите ми трябват. Успех, пишете ми, аз за това живея!
Follow by Email
Facebook
Facebook

Яростно в скръбта

кратка анотация на книгата

год. издаване: 2014

В съня над пропастта

кратка анотация на книгата

год. на издаване: 2015

Яростно в скръбта

кратка анотация на книгата

год. на издаване: 2011

Лумнали огньове

кратка анотация на книгата

год. на издаване: 2013