Сдружение “ Професор Бързаков”

Тишината е винаги по- красноречива от дърдоренето.
Ако не можеш да го кажеш КРАТКО— въобще не го пиши!
... See MoreSee Less

View on Facebook

... НА ИЗГУБЕНАТА,
ПЪРВОРОДНА
” Всичко е преходно, вечна е само скръбта”
( из “ Мъртвият град”)

Дъще моя,
моя свидна дъще,
та какво без теб
е старата ни къща?
За какво са ти пари,
мъже, палати—
в тях когато вече няма го баща ти?

Всичко мъртво е във мен,
защото
болка страшна
чака в тебе утрешният ден—
без име!
Твоите мечти осъществени,
радости, пари и злато—
как ще върнат, моля обясни ми
във сърцето разнебитено баща ти?

Дъще моя скъпа,
моя чудна дъще,
та какво без теб съм аз
във празната ни къща?
Ручей без вода—
живот без същност...

Дъще моя свидна,
дъще!

( из 4 книга, предстояща)

Иван Бързаков
... See MoreSee Less

View on Facebook

Книгите - защо !

Когато са първи път се докоснах до поезията на Иван Бързаков бях изненадана, бях изумена. Четях и попивах всеки стих. Не исках да свършва.

Бях попаднала в един свят, уж непознат, а всъщност почти напълно забравен...“нямало нужда да се помни“... Забравата е нашето ежедневие, забравата е всъщност грях. Този свят, светът на поета Бързаков е остра болка, една изплакана реалност – и това ме накара да чета и препрочитам трите му поетични книги. Да търся, преоткривам, да се връщам отново и отново...

Какво ме привлече толкова силно? Не знаех нищо за автора,за магията на тези книги.

Според оценката на редица литературоведи, критици и философи (Елка Константинова, Георги Цанков, Атанас Свиленов, Иван Славов и други) тази лирическо-поетическа трилогия „ Яростно в скръбта“ , „В съня над пропастта“ , „ Лумнали огньове“ е на световно ниво. Лирическо- поетическите трилогии са изключително рядко явление, у нас няма. Дори семиналната творба от две части на Гьоте „ Фауст“, която е великолепна поезия, не е само лирика.

Нещо повече – в Бързаковата поетическа трилогия има уникални елементи:

Необичайната интеграция на компонентите в едно динамично единство - стих към стих, цикъл към цикъл, заглавие към заглавие, илюстрация към илюстрация, книга към книгата...

Тази интеграция включва също така:

Конвергенция на времената в циклите и стиховете. Редица стихове от първи цикъл („ В бездънната пропаст на робството“) могат спокойно да се преместят в трети цикъл- („ Бездната днес“).

Например стихотворението„ Осъдени завинаги“ (от първи цикъл ) се възприе в 2009г изцяло като част от съвремието, за целия период след 1989г.

Едновременност на конкретност и универсалност - в едно абсолютно единство. „ Нещата се случват тук и сега, и едновременно във всички времена“-( из „ Описание на мотивите“ за 7-та Номинация на книгите за Нобелова награда за литература).

Тотална „оркестрация“ на компонентите в трилогията

– Смислово ( идейно- тематично)
– Музикално- полифонична ( контрапункт , теми и подтеми, лайтмотив)
– Ритмично и визуално „ Нищо не е случайно поставено, то или ни подготвя за повторно вникване в следващия поетичен текст – или за доосмислянето му“...( виж Послеслов на Атанас Свиленов, стр. 129 от „ Лумнали огньове“)
Всичко в трилогията е прецизирано в „ монтажа“: всяка дума , разположението на всеки куплет в пространството, всеки препинателен знак, своеобразния ритъм на паузите.

Психотерапевтично въздействие на стихове и книги

„В многобройните благодарствени писма, които поетът получава в последните седем години, читателите пишат, че независимо от огромната скръб и дори гняв от отчайващите условия в днешна България, те изпитват дълбоко чувство на облекчение и удовлетворение от тази поезия. Явно е, че стиховете на Иван Бързаков въздействат силно психотерапевтично и се явяват като катарзис за душата“ ( из официалните документи на седмата поредна номинация за Нобелова награда за литература)

...
Ето нещо интересно, вярвам, за всички горещи любители на поезията и есеистиката.
Още повече, че се получи съвсем неочаквано – като коментар от една читателка:
“Наистина трилогията на Иван Бързаков е безценна и за цял живот !
Не очаквайте да разберете всичко на първо четене ...
Но веднъж усетили силата на тази различна ,разнолика ,но истинска и убедителна поезия ще искате да я опознаете в дълбочина и във всичките и нюанси – скръбна, печална, мрачна и нежна, вдъхновяваща и мъдра...
В многообразната поетична словесност всеки намира нещо свое и винаги с желание се връща да чете и препрочита любимо стихотворение или мъдра мисъл .
Прав е критикът Георги Цанков като казва в увода към третото издание на ,,Яростно в скръбта"-
,,Поезията му (визира Иван Бързаков) черпи корени от живия живот, но е значима, защото не остава до автобиографичната изповед , а се издига до големите общочовешки обобщения ."
Мария Димитрова, педагог
...

Имах чувството, че се съм се изкачила на висок връх чрез тези книги.
И не искам да слизам от него.

Вера Костадинова
... See MoreSee Less

View on Facebook

Приказка за един бял лист

(Публикувано 16 Август, 2019
Електронен вестник в Чикаго, Илинойс
Bulgaria Sega)

"От тук до края на света,
всъщност няма никакво разстояние."
(Из “Лумнали огньове“)
"... За няколко месеца, сестричке, само за няколко… Седем души са се запалили, на различни места – ДО СМЪРТ! Тая наша окаяна земя...
Божичко, как ли са викали! Крещели са – като са лумнали огньовете… От болка и ужас – да ги спасят! До обезумяване..."
(Из писмото на една българка до близките в чужбина)
Обсъждането на книгата бе приключило, хората си тръгваха. Бавно, сякаш не искаха да напуснат това място, чуждо и студено преди два часа.
Отвън мракът се надвесваше решително над града, като че ли искаше да го погълне.
Тогава го забелязах. Наближаваше редът му за автограф. Седях, както винаги угрижен, на дългата маса отпред, застлана открай до край с твърда червена покривка, червена като кръвта. Какво да напиша в книгите на репресираните – тези старци, мъчени от режима в миналото и дълбоко страдащи сега, които смирено и търпеливо чакаха зад масата?
Заедно с тях чакаше, обгърнал ги плътно отвсякъде – с оная страст, с която прегръщаш любима жена от страх да не я загубиш – и целият им живот. Както преди, така и сега. Арестите тогава – за това, че си "мислил" или "мислила" да бягаш през границата – килиите, безкрайните разпити, изнасилванията, "кръщаването" с ледена вода, пребиването с маркучи... И едновременно с това – призрака на днешния ужас, убийствената немотия и самота.
Винаги ми е било малко неловко да давам автографи. Като че ли чувам някакъв глас: "Кой си ти и какво право имаш да надписваш книги – дори и твоите? Можеш ли да проникнеш и на сантиметър в страданието на другия?" В такива моменти имам чувството, че съм седнал само по долно бельо пред хората, а те ме гледат очаквателно.
Мракът бе опасал вече залата.
Внезапно се сетих за писмото на един читател: "Стиховете в тази книга парят, защото в тях горят душите ни.".
Тогава видях онзи човек. Млад, на Христовата възраст – не повече от 33-34 годишен. Среден на ръст, по-скоро нисък, облечен съвсем скромно, чисто. Стои смутен зад червената маса, едва ли не виновно – като че ли ще го съдят невидими съдии – и... държи лист хартия в ръцете си, един бял лист.
– Моля... Напишете тук името си и датата. – и ми подава празния лист.
Погледнах го внимателно. Той наведе очи, малко объркан. И пак ми подава листа. Помислих си: "Еcce homo! (Ето го Човекът!). Стои разголен пред мен и... носи душата си."
– Но защо на този лист? Дайте си книгата, ще Ви се подпиша, разбира се. Радвам се, че обичате стиховете.
– Не – с един тих глас – нищо не разбирам от поезия. Това е друго, това е за нас.
Не знам защо, но не го попитах кои са тези "нас". Беше твърде млад, за да е пострадал от миналото. После си спомних думите на Уилям Фокнър: "Миналото не е никога мъртво. Миналото дори не е минало".
Тъкмо си мислех кои от книгите си да му препоръчам, когато... разбрах!
– А-аз – заекна той, изчервен. – Нямам шест лева Ще дойда някой друг път... и тогава ш-ше купя. И трите – в-всичко ще купя!
Кимнах мълчаливо. Извадих от личния си резерв две от книгите. Предложих му сам да си избере къде да се подпиша. Той отговори, че няма значение. Важното е да поставя подписа си и датата, непременно датата.
Така и не разбрах защо "непременно".
Не настоях. Надписах книгите на една от първите им страници, не помня къде. Бях изцяло погълнат от изражението на лицето му. Както и от ръцете, тези малко едри за ръста му ръце на физически работник, с една особена изящност на пръстите. Нещо в него ме караше да потръпвам. Понякога, изправени внезапно пред една голяма истина, която не разбираме, мълчим.
"С уважение и признателност!" – и сложих датата. После добавих: "С голяма признателност!"
Странно, забравих да го питам за името! Чак след време се сетих, когато вече го нямаше. А и той не каза нищо. Пое бавно, почти тържествено двете книги, погледна някъде нагоре, после се поклони… и ги понесе, заедно с белия лист хартия. Внимателно, почти като ритуал. Имах странното усещане, че се страхува да не се разпаднат, на пепел – като изгорели.
Така и си тръгна от дългата маса този човек – полека, с книгите и белия лист в ръцете. На вратата спря, обърна се, отново кимна с глава преди да излезе. Поклоних се и аз, но по-дълбоко.
Заедно с него нещо невидимо излезе от залата. Невидимо, но съвсем осезаемо.
Навън беше нощ. Тъмна есенна нощ, без звезди.
Неочаквано го видях. Седнал на пейката отсреща, под електрическия фенер. Изглежда не чакаше никого обаче. (Тази, която щеше да си го прибере окончателно един ден, не обича да я учат кога да дойде.).
Приближих се и му се усмихнах. Държеше все така грижливо книгите – на коленете си, заедно с белия лист хартия. Боже, колко беше хубав този бял лист!
Чак тогава забелязах призрачната бледност на лицето му. Кой знае защо, си спомних за бездомния скитник в един забравен филм в детството, от епохата на нямото кино. Като че ли този човек беше част от тишината на някакъв друг свят – отвъд времето и пространството.
– Извинете ме, господине, мога ли да Ви предложа нещо?
Той кимна утвърдително, ала погледът му беше като че ли въобще не ме е чул.
Бръкнах в задния си джоб за портфейла, но веднага усетих как гневно светнаха очите му.
Вдигнах рамене. Разтършувах се в чантата и открих, за щастие, едно шоколадче "Milka", кой знае как останало там.
– На мен лекарите ми забраняват да ям шоколад, а го обичам много. Ще ми доставите голямо удоволствие, ако го изядете Вие.
Той го пое, без да ме погледне, без да промълви нито дума. Аз докоснах леко рамото му, после си тръгнах. Трябваше да побързам – всеки момент щеше да се изсипе пороен дъжд. Небето над нас бе пълно с напрежение...
Едва когато се отдалечих, забелязах полуобърнат, че е още там, на пейката и стиска шоколадчето, заедно с книгите и белия лист в ръцете си. Безразличен към всекиго и към всичко, което можеше да се случи – като че ли беше седнал в Ноевия си ковчег.
Тогава си спомних:
"Най-силни сме, когато намерим в себе си смелостта да вярваме и живеем между живота и смъртта, между надеждата и отчаянието.
И най-самотни."
. . . . . .
Две седмици по-късно, в същия град, ми казаха, че няколко дена след моето заминаване, се полял с бензин още един човек.
Толкова бързо лумнал огънят, че човекът изгорял като вейка, целият.
Така и не разбрах, кой се бе запалил.
_____
P. S. Този разказ се базира на истински случай, тъй както са истински самозапалванията в градовете ни. Само през 2013 година – поне седем-осем смъртоносни случая, само за няколко месеца!

Освен това, на редица премиери на книги (от различни автори) виждах да чакат за автограф хора с лист хартия в ръце. Не можеха да си позволят да купят книгата, колкото и да беше евтина.
©Иван Бързаков, 2016



Оценете тази статия
... See MoreSee Less

View on Facebook

ДИВИТЕ КЕСТЕНИ

На мама

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...
Димчо Дебелянов

А когато накрая
се върнах –
съвсем сам,
безкрайно
немлад –
теб те нямаше.
Теб отдавна те нямаше
там.
И не чакаше моето връщане.


Нямаше старата къща,
с оня малко напукан дувар.
Имаше град.
Пълен с някакви хора.
Измислен –
като в някакъв странен,
несвършващ кошмар.
Тъй студен, непознат
и намръщен!


Без мама
и без дивите кестени.

Иван Бързаков
(из “В съня над пропастта”, 2015)
... See MoreSee Less

View on Facebook
...скъпи приятели,

Все още можете да намерите ПОСЛЕДНИТЕ ми книгите в:
- книжарница “Български книжици”, София, ул. Аксаков 10, пон. до пет., от 10 - 19ч., тел.02/980-69-50
- Съюз за духовно възраждане България, Пловдив, тел. 0896 99 70 80
- “Натфиз”, София, РБ: пон. до пет., от 10 - 19ч., тел. 02 923 1357.
- книжарницa Сиела във Варна (във Фестивалния комплекс). от 10 - 19ч.,


Изключително НИСКАТА промоционална цена ( въпреки богатата илюстрация и уникална ОРКЕСТРАЦИЯ, вж. статията в Уикипедията) е само 6 (шест) лв на книга( за да могат да си ги купят ВСИЧКИ). Побързайте, защото книгите са на абсолютно изчерпване и нови тиражи НЯМА да има, а те ще служат на семействата ви НЕ за един живот, гарантирам! Защото съм отдал живота си в последните 10 години за тях и защото ви обичам... Побързайте и ми пишете за впечатленията си, непременно! Комуто не харесват книгите ще реимбурсирам лично, бройки от книгите ми трябват. Успех, пишете ми, аз за това живея!
Follow by Email
Facebook
Facebook

Яростно в скръбта

кратка анотация на книгата

год. издаване: 2014

В съня над пропастта

кратка анотация на книгата

год. на издаване: 2015

Яростно в скръбта

кратка анотация на книгата

год. на издаване: 2011

Лумнали огньове

кратка анотация на книгата

год. на издаване: 2013